Новини

ЗВ през 2015-а: 25 години златоградско слово и памет

петък, 15 април 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

В краткия обзор за ЗВ и изминалата 2015 г. не може да не започнем с това, че за вестника тя беше юбилейна – навършихме четвърт век съществуване в българското вестникарско пространство, което, разбира се, си е не само празник, но и събитие за местната култура и духовност. Колкото и да не искат, а и да не могат, може би, да приемат това местните „ветропоказващи” управляващи фактори и да се правят, че няма такова нещо.

 

Но колкото и некултурно да се държат въпросните „фактори”, фактът за 25-те изтекли години не може да се изтрие. Още повече, в бр. 1 обявихме на скромно тържество пред приятели, че резултатът от вестника за тези години, освен всичко друго, ще бъде тритомникът с материали из историята на Златоград през вековете.

И първият том на „Златоградски страници” е вече факт, издание на варненското издателство „Славена”. Всеки момент, още през първия месец на тази година, излиза и втората им част.

 

И като ще е юбилей,

показахме го

 

и с първите три броя на миналата година, всеки от тях с по 16 страници, в които редом с катадневните ни проблеми, които ни съпътстват, напомнихме на новото поколение златоградчани, израснало през този четвърт век, някои от по-важните публикации, очертавали проблематиката, която е вълнувала техните родители.

Публикувахме и поздравите на наши читатели до вестника, на учени като проф. Евгения Иванова, доц. Георги Митринов, на доц. Христо Гиневски – всеки със свой поглед за неговите страници и значението им в развитието на тази част от планината през един немалък период от нашето общо време.

Като продължихме материалите в рубриката „Родопски насуски за нашине люде в Ксантийско”, този път страницата бе за това докъде стигнаха нашите взаимоотношения в условията на безгранично общуване. Оказа се, според тях, че има сериозни проблеми, част от които изнесохме в материал под заглавие „Златоградскес поть ще олекне още по, пуснат ли рудоземскес” – в стил „чукай самарът, да са сета магарено”. Дано да са сета…

В следващите броеве продължихме с празничното настроение, този път като отглас на нови юбилейни поздравления от приятели и наши гости – „Приятелски „благословии” навръх един вестникарски юбилей”, за да минем към спречкванията на нашия кмет със смолянски журналисти, от които разбираме, че им размахал пръст и ги поучавал как и какво да пишат… Което, разбира се, си е скандал на скандалите в 21 век, нищо че сме провинция, нали – „Кметът Янчев се карал на журналисти как да пишат”, е заглавието на статията. От която минаваме на нещо друго интересно, свързано пак с Янчев – „Врагът Сидеров станал първа дружка на кмета”, пише ЗВ, от което читателят разбира

 

за едно ново „Ха-хо-

хи-хи” в Гръцко, където

 

някогашният „враг” вече държал речи в прослава на кмета и даже, о, Боже – плащал сметките му в заведенията, гласят злите езици от пътуването на кмета с чиновниците; не след дълго пък кметът му върна жеста, като изкърти тротоарите на цяла улица около завода му – за да има къде да паркират купувачите от мола…

През цялата година не забравяхме и съседната ни община Неделино – беше много бурно в нея, най-вече поради бурното съдебно битие на кмета Беширов, чието, ту сваляне, ту завръщане на поста, създаваше броженията сред двата лагера там. А нашата „намеса” – чрез отстранени погледи към съдебните решения, но и чрез твърде близки наблюдения от директните ни репортажи оттам – било за „корупционни разкрития”, било за неволите на селските кметове, „с вързани ръце” от местния диктатор.

В годината на нашия юбилей, отбелязахме и: 10-годишния юбилей на певческата формация „Надежда” на неуморната Розина Тасева; претенциите на рудоземския кмет да развива балнеология на основата на ермореченската вода; документално за населението на Даръдере в периода 1906-1907 г.; за изгорените храмове на съседното българско село Габрово, Ксантийско и видния роден тук български дарител Кудоглу; разнищихме детайлно родопските проблеми чрез обширен текст с ироничното заглавие: „Лесно е либерално да гледаш от ул. „Раковски” към Родопите”…

През април изразяваме надежда, че зелените площи в града ще престанат да бъдат безплатни паркинги, имайки предвид въведените нови глоби за това в размер на 200 лв. – уви, днес е декември, положението е още по-лошо, продължават да си паркират дори пред полицията, без капчица респект от униформа и пагон …

 

Пак тогава търсим

„корените” на една треска

 

пред Деня на голямото плюскане, както наричаме кметските чевермета, превръщащи за два дни града ни в едното нищо – за здравната епидемия, която натръшка повече от половината град, а управата ни се паникьоса в обвинения към всеки, който говори за нея… Както се оказа по-късно, пречиствателната станция излезнала временно „от строя”, само дето никой не се сетил, че оттам е проблема…

Все по това време е и онази „техническа грешка”, за която ни говореше кметът, довела до събарянето на два етажа от къщата на младо доленско семейство, довела до маса публикации по цялата републиканска преса, включително и ЗВ. В края на краищата, макар преди изборите да обещаваше помощ, към днешна дата кметът Янчев говори на хората „очи в очи” да не го търсят за нищо…

И понеже „умря циганката”, нека кажем, че в деня на светите солунски братя през май, по стар стил, отбелязахме състоялата се тържествена премиера на част първа от „Златоградски страници” – с едно блестящо представяне от някогашния златоградски учител, сега доц. Владимир Янев в ПУ. „Този сборник е значително явление в духовната история на града – завършваше оценката си Янев – Дълг е сега на златоградчани да подкрепят реално създаденото…”

С болка публикувахме и статията „Големите отсъстващи на златоградския 24 май” – за нарушената традиция за всенародно честване на този най-български празник и превръщането му цехов училищен, за нарушената вековна традиция на този ден да се изнася иконата или портрета на тези български гении…

Е, отбелязахме и сертификата, получен от вестника за 25-годишнината му – „Коректна фирма`2015”, за „Безупречна репутация сред клиенти и партньори” и пр., но това е друг въпрос, за „циганката”…

През юни информираме „Как депутат от Смолянско си купи жилище в София”, защото сегашният

 

шеф и говорител на ДПС –

Карадайъ, демонстрира

безценен криминален опит

 

в придобиването на държавно имущество за жълти пари; а след това питаме „Дали полиция и община не са съучастници в престъпления”, като имаме предвид бездействието им по очевадни за всички деяния, изразяваме съмнения за съгласуваност в доброволното им гражданско изключване от проблемите.

Статията „Чиновническа немарливост довежда драмата с къщата в с. Долен” отново насочва към проблема на младото семейство, останало без покрив, а в диалог с изкуствоведката Диана Попова обясняваме защо в Златоград нямаме градски парк – „Парк няма, защото там няма дървета”, става ясно дори и за най-твърдите любители на бетонните спортни площадки и на многодекаровите още по-бетонни паркинги, с които бе осеян града. (Краят на обзора – в следващия брой)

 

(Бр. 2/2016 на „Златоградски вестник”)