Новини

#отархива Интимен дневник. Въпросът: Мога ли да съм сигурна?

понеделник, 23 ноември 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

На 17 години съм. Пиша до вас не защото ми се пише, а защото трябва на някого да кажа какво ме измъчва, а ня­ма на кого.

Миналата година се запознах с едно момче. След няколко дни ме покани на заведение.

 

В деня на сре­щата бях много радостна. Въпреки че го познавах от съвсем малко време, вече го обичах, струваше ми се, че той е идеалът ми.

След раз­ходката ме помоли да оти­дем при негов приятел, за да вземем някакви записи. Кога­то отидохме, той отключи вратата, но не му зададох въпрос.

Вътре нямаше никой. Няма да ви обяснявам какво се случи. Никога не бях има­ла полов контакт и изпаднах в ужасно състояние. Въпреки сълзите ми, той беше непрек­лонен. В момента имам друг приятел, когото обичам и ме обича. Но все някога трябва да му кажа истината. Стра­хувам се, че няма да ми по­вярва какво се е случило, че всичко е било насила. Мога ли да бъда сигурна, че няма да ме изостави, след като раз­бере. Какво ще ме посъвет­вате?

К. И. – Златоград

Коментарът: Ако ви изостави - толкова му е...

 

Това, че на тези години би измъчва подобен проблем, е съвсем естествено.

Но че няма с кого да го споделите и сте принудена да използ­вате анонимната ни рубри­ка, е истинският проблем. При това не само за вас.

 

Но конкретно на въпроса ви, тъй като имате симпатии­те ни, че се поставяте между младежките пориви и въп­роса за девствеността. Ма­кар че никакъв съвет не би могъл да ви я върне... Смя­таме, че във вашия случай не може да се говори за из­насилване - вие сте искрено развълнувана за съдбата на настоящата си любов. Но не сте искрена в оправданията спрямо себе си. Като че ли имате едно лековато отно­шение към стойности като обич, любов, идеал.

Запозна­вате се с момче и „за съв­сем кратко време” вече сте сигурна, че това е „идеалът” ви. И ето че този идеал ви кани в квартирата, след ка­то сте създала предпостав­ките за това. Без разбира се да оправдаваме брутал­ността и агресивността на момчето.

И ето сега сте с новия.си приятел. Дано той вече да е най-истинският ви идеал. Но от какво да повяр­вате, че той не е като пре­дишния? Много лесно - каз­ваме му за предишното при­ятелство и чакаме да видим как ще преглътне. Проблем е как да изпробваме вашата обич, след като толкова лес­но „намирате” идеала си... Дано не се обиждате от ду­мите ни - чакате съвет, а едва ли не ви обвиняват.

Но едва ли щяхте да имате ня­каква полза, ако ви утеша­ваме с пубертетните ви вълнения, с жаждата за обич, любов, идеал. По-доб­ре е да се опитате сама да преодолеете хаоса, който цари в главата ви по таки­ва сериозни неща в живота. По конкретния повод, по който ни пишете, нещата са по-прости - споделете случката, която споделихте с нас, с вашия приятел. Даже и за това, да разберете рев­нив ли е, „модерен” ли е, а и да ви олекне на душата. И най-важното - така ще раз­берете дали ви обича истин­ски. Ако ви изостави само за­ради това - толкова му е и обичта. Другият начин е да оставите отношенията ви да укрепнат, да се опознае­те по-добре и може би няма да се получи проблем от она­зи случка. Решете сама. (Бр. 8/1996 г.)

 

(Бр. 17/2015 на „Златоградски вестник”)