Новини

Пътят „за никъде” край Рудозем глътна 17 млн. лв., вече се руши

сряда, 04 ноември 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Иван СТЕФАНОВ

 

„Бедна България не цени нито парите, нито интересите си. Гърция ни разиграва като маймуни. Използва водите на р. Места, а 12 км ги проектират няколко пъти и така и не изпълняват подписан договор”, роптаят в Рудозем. През града вече трябваше да се минава за Гърция, но пътят не само че не е достроен, но и се руши. Тук го наричат вече „път за никъде”.

 

Въпросният пункт за Гърция беше договорен още през 1995 г. и фиксиран в спогодба, подписана година по-късно при управлението на соцправителството на Жан Виденов. След бурни прения в парламента България се задължи за сметка на откриването на три гранични пункта да осигурява на съседите 30% от годишния отток на река Места до 2026 г. Гърците се възползваха от спогодбата и построиха 3 язовира в долното течение на реката, но с огромно закъснение пуснаха два от трите пункта - Илинден и Маказа. Третият - с Рудозем, обаче изпуска вече няколко пъти сроковете за отваряне. България е построила своята отсечка отдавна, която обаче се забива в хълм, който дели двете държави. Направена е по стандартите за трансевропейски маршрут, дебелината на асфалта е 12+4+4 см, а ширината на асфалтираната част е около 7 м. Има допълнителни уширения и два банкета с по 1,5 м. Крайната му цена е 8 649 942,62 евро. Платени са и обезщетения на собствениците на земи. Сега в района се опасяват, че дори и да бъде открит някога граничния пункт, трилентовата отсечка ще има нужда от основен ремонт.

Защото дълго време върху трасето се сипят камъни .и пръст. И тъй като не се подържа, скатовете са ерозирали и е въпрос на време да паднат на асфалта. След снеговете през март т. г. върху шосето има десетки паднали дървета, а заради ниската му натовареност, през зимата не се чисти.

При построяването му чинно са поставени табели, на които пише колко километра остават до Ксанти. Пътят е влязъл в навигациите на автомобилите и често заблудени шофьори на тирове пътуват напразно до затворения граничен пункт.

Гърците „правят” 12 км от с. Демерджик (Димарио) до браздата повече от 12 години. Пътят е изкопан на черно, няколко пъти му променят трасето и все още не е готов.

„Най-усилено присъствие на машини имаше в периода, когато се асфалтираше нашата отсечка. Оказало се, че първото трасе е грешно и имало нужда от ново. Гърците усвояват три пъти пари от Европа за тази отсечка, харчат ги, а път все няма”, казват местните. Преди известно време новият префект Георгиос Павлидис обяви в Смолян, че на Гърция й трябват 45 млн. евро за довършването. Според него шосето не е готово, защото през 2011 г. бил изготвен нов проект за 200 млн. евро.

„Той е много скъп и е направен без съображението, че трябва да се търси най-евтиният вариант. Ако стойността на проекта беше по-малка, би могло да се направи много по-голямо разстояние от този път до Ксанти”, каза тогава Павлидис.

Сега на дневен ред било да се направят 12-те км от с. Димарио до границата, с четири пъти по-ниска цена. Гръцката пътна агенция щяла да кандидатства по програма за трансгранично сътрудничество през тази есен. От своя страна нашата пътна агенция кандидатства по същата програма за малка отсечка от Средногорци до Рудозем. Технологично ГКПП можело да се отвори до година и половина, стана ясно на срещата в Смолян с представители на двете области.

„За 20-те изминали години половината от трасето е изядена и изпита на „плодотворните” срещи на гръцки и български управници. Как за толкова време не се намери един държавник, който да ревизира какво правят гърците по споразумението.

Нека им спрем водите на Места през лятото, фермерите ще вдигнат такъв протест, че нито едно правителство няма да устои”, зоват в с. Чепинци.

След 1944 г. част от земите тук остават на юг от браздата, но никой не е получил обезщетение. Отначало местните прескачали оттатък границата да наглеждат имотите си, но впоследствие режимът се затегнал.

„Дядо ми е търгувал с кафе, зехтин, захар. Донасял ги от Кавала, ходил и още по-надолу в Гръцко. Лежал е 2 г. в затвора в Стара Загора за провинението. По-късно през 60-те решава да емигрира. Пак е заловен, после публично е заклеймен на площада в Рудозем като изменник”, разказва местният Хайри Милезимов.

Покрай шосето има доста имоти, купени за бензиностанции, вили, магазини, но сега парите стоят загробени. Като се заговорило за новия път през границата, хората така се въодушевили, че вдигнали в центъра на Чепинци скулптура на разперил криле гълъб - като символ на свободата. Местни построили и кътове за отдих с красиви чешми и беседки. Сега обаче граничари все още вардят зорко неотворения проход. Пускали са го само няколко пъти за часове по празници, за да преминат роднини.

По време на соца хората се шегували, че Рудозем е единственият град, в който няма хотел. Сега има шест - от хубави по-хубави и с различни екстри.

Надеждата за туристи обаче лека-полека се изпарява…

 

(Бр. 16/2015 на „Златоградски вестник”)