Новини

Такива ми ти дреболийки… Толкова по-зле за всички ни!

вторник, 18 август 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Предупреждението за т. нар. „код червен” за област Смолян не се оказа нито шега, нито празни приказки. Натрупаният тежък сняг успя въпреки него да ни изненада и да ни върне „години назад”, оставяйки ни без ток, без вода, без интернет, без мобилни връзки, та дори и без стационарни телефонни връзки. Което е по-големия шок, тъй като кабелизацията на „Виваком” все пак е в подземни канали, добре защитени и няма как да се скъсат.

 

Скъсването на далекопроводи обаче бе причината да бъде оставен Златоград и селата му, за първи път от трийсетина и повече години насам, цели две денонощия без ток.

Тази ситуация се оказа първо изпитание за нашия областен управител, но като че ли „изпитът” не беше взет от раз и следва поправителен…

Според зам.-областния управител Адриан Петров, в огледа за повредите се е включил и хеликоптер, а пречупени и изпопадали дървета са били хиляди. Не са били малко и падналите електростълбове.

Без вода обаче градът продължи цели три дни и никой по никакъв начин в общината не даваше информация на населението защо това е така, каква е причината – авария или нещо друго, какви усилия се полагат и докога ще продължи безводието.

Във Вик пълна неподготвеност – няма нафта за колите им, няма нафта за помпите, нямало, разбира се, и ток в района на Кантона, където са помпите и кладенците - такива общо взето бяха обясненията.

Да се пита човек какво ще правим с тези служби и началниците им при едно, например, военно, заплашващо сигурността и живота на гражданството, положение! Дай Боже това да не става, разбира се, но ако се случи? Каква е готовността ни, след като през мирно време не можем да се справим с елементарни неща, когато първия по-сериозен сняг ни смазва на бърза ръка?

Спомня ли си някой пътят от и за Печинско някога да е бил затворен, независимо от падналите снегове? Не, никой не помни такова нещо. Но и за пътните връзки нямаше никакви предупреждения за непроходими пътища, а Печинско си остана затворено за първи път от много години за цели пет дни и нощи. Както се шегуваха хората – непроходимо като Шипка по време на битката през 1878-а… Така много хора останаха блокирани в града, без да могат да се обадят на деца и близки навън, без да могат да отидат на работа от понеделник нататък и без, разбира се, възможност да съобщят в службите си защо това е така! Няма ток, няма телефони, няма вода и пътища!

Да не пропуснем старата картинка, по-точно – старата трагедия.

Въпреки предупрежденията от софийските метеорологични центрове, както вече казахме, не само тротоарите останаха дълго непочистени, а улиците отново са превърнати в непроходими реки, при това по една-единствена причина – запушени отдавна шахти, които никакви предупреждения „отгоре” не могат да отпушат.

По една друга причина - просто нашите общинари и любим кмет и кметици пеша не ходят, те си имат джипове и грам не им накапва и не им пука, че хората, които ги избират, се движат пеша, и сега трябваше да бродят до колени в ледени води, за да преминават.

Същото безхаберие може да се изтъкне и за градските градински дървета – много от тях биха оцелели, ако двама души бяха изпратени да обиколят и ги поразтърсят от тежкия сняг, като ги поизправят. С мой приятел се понапънахме за няколко от дръвчетата и се уверихме, че това ги спасява…

Но както и друг път сме казвали – това е последния проблем, с който загрижената за световните проблеми наша управа би се занимала. Нещо повече – знаем от „най-сигурно място”, че това за нея въобще не е проблем! Изобщо, това преминаване по улици, опазване на дръвчета, вода и пр., са едни такива дреболии за нашия човек, че чак усещаме как чете тези „закачки” и ни си смее за проблемите, с които се занимаваме…

Но както се казва в такива случаи – толкова по-зле за всички нас! Толкова по-зле, разбира се, и за града ни! 

 

(Бр. 10/2015 на „Златоградски вестник”)