Новини

#отархива Интимен дневник - проблемът: „Мисля за него…”

петък, 14 август 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Пише ви момиче в IX клас. Чувствам се отчаяна и отхвърлена от обществото.

Миналото лято се запознах с момче, две години по-малко от мен.

Мисля, че и двамата се обичаме. Постоянно мис­ля за него, намалих успеха си.

Не знам как да постъпвам за­напред. От никъде нямам по­дкрепа.

Приятелките ми ка­зват, че щом е по-малък, не може да има дружба.

Роди­телите ми са ме изостави­ли още от малка и живея при баба.

Опитвала съм да сложа край на живота си, но безус­пешно.

Предпочитам да остана анонимна.

 

 

Коментарът: Стойността да си жена…

 

 

Във времето на процъфтява­щите разводи, вашето писмо повдига до болка актуален въп­рос с мъчителна острота.

То­ва е проблемът за децата, кои­то твърде рано са били лишени от естествената родителска обич и грижи. При такива деца по-често се развиват психич­ни разстройства, отклонения в поведението. Но при вас, ос­вен капризите на пубертета, не виждаме причина да се чувс­твате така „отхвърлена и от­чаяна”.

Обичате, обичат ви, пък и не сте съвсем сама, имате баба си. Което не е малко. Знае­те ли колко ваши връстници в тази страна си нямат никого? Така че за какъв дявол ще слагате край на живота си и то заради едно момче! Не се е ро­дило и няма да се роди такова момче, заради което си струва да правите подобни фатални глупости.

Това обратно се от­нася и за момчетата. Но проб­лемът има и друга страна.

Нерядко срещано е явление­то, когато деца, лишени от ро­дителска обич и грижа по повод и без повод се стремят да привличат внимание върху се­бе си с демонстративни опити за самоубийство. Било като ре­акция на „отмъщение” към об­ществото, било - за да се нало­жат на възрастните. Започна­ли в млада възраст, този начин на реагиране към трудности­те в живота им става основен модел на поведение. Докато ом­ръзнат на близки и чужди и об­ществото наистина ги отхвър­ли.

Искрено ви молим да се от­кажете от такива психопатични експерименти!

Още пове­че, че от неща „на ужким”, неря­дко става „от играчка на плачка”... Нужно е само да погледнете трезво - вие сте в IX клас, той сигурно в VIII. Не може и дума да става за „голямата любов”. То­ва, което гори във вас, е само огънят на пубертета, с неговите наченки на първите неяс­ни, но жежки чувства към дру­гия пол. Това е!

И ако вие иска­те да дружите с това момче така, както подхожда на въз­растта ви - кой ви пречи? Нищо не може да попречи на една без­користна дружба.

И накрая ще ви предложим не­що. Докажете на себе си и на другите, че макар и без роди­тели, вие сте способно, добро и хубаво момиче.

Други са го до­казвали при много по-тежка съ­дба от вашата.

Тогава и като жена ще имате много по-висо­ка стойност. (Бр. 16/1993 г.)

 

(Бр. 10/2015 на „Златоградски вестник”)