+ Партийни демагози заблуждават рехава опозиция в Общинския съвет

 

Ефим УШЕВ

 

 

С 11 гласа „за” Общинският съвет прие докладната запис­ка на кмета Николай Деспотов за монтиране паметника на ремсистката Йорданка Чанко­ва, свален с решение на пре­дишния общински съвет, за да се издигне на негово място мемориал на загиналите през войните златоградчани.

 

Ако сега се възползвам от правото си на лична позиция по това решение на общинарите, то е заради демагогия­та, която се лееше по време на обсъждането му в залата.  За да защитят нещо незащитимо по същността си, пар­тийни другари се надпревар­ваха да хващат вода от мно­жество пресъхнали дерета. Най-красноречив беше адвока­тът Гочев, според когото ще се предизвика международен прецедент и едва ли не скан­дал, ако не се монтира час по-скоро в центъра триметро­вият метален тонаж. Църков­ното настоятелство било ка­тегорично против поставяне­то му в църковния двор, тъй като е кощунство с вярващи­те - знае се, че комунистите ремсисти са задължително атеисти.

А такава е била и Чанкова. В аргументите си г-н Гочев се позова на закон, според който тя била призната за борец против фашизма. Това е същият оня закон, кой­то приравни бившите „актив­ни борци против фашизма и капитализма” с участниците по фронтовете на Втората световна война и който същи­те възприеха като гавра с тях.

Всъщност Чанкова нико­га не е била по фронтовете и няма нищо общо с борбата срещу фашизма. А когато ня­кой става „борец” със закон, явно същността на неговата личност и живот са съвсем други.

Д-р Емилов едва ли не се разплака при обясненията си за монтирането на паметни­ка - колко страдал и колко зле се чувствал пред гостите си, че паметникът е в легнало положение, увит с найлон. Вместо докторът на всяко заседание да „плаче” за пари за ошушканата и празна бол­ница, където едно хапче не е останало за лечение на хора­та, той се е завайкал за пар­тизански паметници! Но да се грижиш за болницата се иска професионална и гражданска доблест, а не изобилие пар­тийна наглост...

В странна ситуация се оказ­ва бившият кмет Хаджийс­ки - на него му се налага за втори път да монтира един и същ паметник.

Първия път ка­то кмет или зам.-кмет, а сега като банкер.

Едно време ар­гументи не са били необходи­ми - достатъчно е било нареж­дането на партията му. Сега обаче г-н Хаджийски говори за „национално достойнство”, ка­то го свързва с вдигането на въпросния паметник…

Той не говореше за национално достойнство, когато над глава­та му се вееше не друго, а съ­ветското знаме; когато в цен­търа на града, на мястото на старото читалище, което партията му безмилостно разруши, монтираха огромен постамент, на което симво­лично се вееше не българско­то, а съветското знаме!

Не сме го чували да говори за на­ционално достойнство, кога­то ЦК на БКП на два пъти, през 1963-а и 1973-а, обсъжда­ше и решаваше зад гърба на народа присъединяването на страната ни към СССР като 16-а съветска република!

Да не говорим пък за денационализаторската политика на партията му, която избива­ше, изселваше и въдворяваше българи, само защото не же­лаят да се запишат и да се нарекат македонци...

Сега за национално достойнство гово­ри човек, който приема поли­тиката на тази партия и ка­то ръководен фактор е при­лагал на практика тази поли­тика…

Господин банкерът си позволи дори да заблуди об­щинските съветници, като сравни делата на Чанкова с житейския подвиг на майор Томпсън. А е известно, поне на просветените, че същият се бори срещу фашизма за сво­бодата на окупираната от нацистите негова родина.

Сре­щу какво се бори Чанкова, след като мъдрата политика на цар Борис III не позволи стра­ната ни да бъде окупирана и следователно разрушена от нацистка Германия? Така, как­то стана с почти цяла Евро­па.

Отговорът е, че тя се бо­ри срещу собствената си страна и демократично избра­но българско правителство, в интерес на чужда държава - съветската, чиято възпитаничка е. А партията, към коя­то принадлежеше, имаше ед­на цел - налагането с оръжие на съветска сталинска систе­ма в България. Доказателст­во за това са всички докумен­ти от онова време и фактът, че въоръжената съпротива на комунисти и ремсисти започ­ва едва след нападението на СССР от Хитлер. Дотогава се прокламира съюзът на Сталин и Хитлер, а партийният три­бун Тодор Павлов дори издава брошура за кръвната връзка между идеите на комунизма и националсоциализма на Хит­лер!

Това е разликата между патриота Томпсън и съветс­ката деятелка Чанкова, пре­бивавала през детските си го­дини за малко и в Златоград.

Но това дали е основание за паметник? След като памет­на плоча отбелязва пребиваването й тук и дори къщата, където е живяло многолюдно­то й семейство. Всичко друго е излишно хвърляне на пари и още по-излишно политизиране и конфронтиране на общест­вото.

А кой желае това и за какво му е потребно?

Прекарали живота си сред фалш и духовна оскъдица, ня­кои хора упорито държат да наложат и на днешните и ид­ващите поколения този фалш, подменяйки истинските ценности на нацията с партийна носталгия и фабрикуване с нормативни документи на псевдогерои.

Това е дълбоко неморално! Истинските герои на България са останали в сър­цата и душите ни с безпримерната си всеотдайност към народ и отечество, а не с бюрократични актове на тази или онази партия.

А новото поколение на България едва ли ще приеме подобна подмяна и продължаването на фалша! (Бр. 9/1996 г.)

 

(Бр. 7/2015 на „Златоградски вестник”)