Новини

Нашите в с. Бани, Ксантийско: „Златоградскес поть ще олекне още по́, пуснат ли Рудоземскес…”

четвъртък, 30 април 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Пет години след отварянето на пътя Златоград-Ксанти, естественият в началото ентусиазъм от това велико събитие като че ли отстъпва на разочарованието и скептицизма. И тук ще стане дума вече не толкова за изначалния негативизъм на определена група гръцки търговци, видели в пункта някаква заплаха за личния си бизнес, колкото за съвсем обикновени хора, които също като нас много дълго са очаквали възстановяването на някогашните родови, търговски и др. връзки между нас.

 

Исмет Кору е от с. Сминти (Долап хан), но от години е свързал живота си с близкото до нас с. Баните, наричано още и Лъджа. Той е представител на фирма, която изкупува тютюни от България, често пътува към нас, но освен това държи и питейно заведение в селото, което е едно от четирите в „минералния” център.

Тъй като често се отбивам при него на приказка, преди време ми направи впечатление неговото категорично отрицателно отношение към процеса на турцизация на хората в родопската част на гръцката държава. Това обаче сега няма да е акцент на настоящите редове, защото той е също толкова категоричен, когато споделя разочарованията си от пътуванията към Златоградско.

Той не може да разбере, например, защо при влизане в България никой не ги предупреждава за необходимостта от винетки за пътуването, а след това ги хващат да плащат глоба. Според него това нарочно се прави, за да им съдират кожите от глоби. Този упрек е както към нашите, така и към гръцките гранични полицаи, които дума не обелват за възможностите да бъдат глобявани по нашите пътища.

Още повече е разочарован Исмет от някои наши търговци в магазини и заведения, които гледат на тях единствено като касички, които плащат. Бил потресен веднъж в „Кристал”, когато влизайки, дочул работещите там да казват помежду си: „Иде евросо да плата…” Ние, казва Исмет, идим при вам като аркадаше, като близки люде, пък ве на гльодате като банка…”

Вече неведнъж му се случвало и друго – бармани или сервитьори ги чакат да си тръгнат от заведението, след което веднага ги спират полицаи и ги глобяват или им вземат шофьорската книжка за изпитата бира… Той се е уверил, че това се прави тенденциозно срещу тях, по договорка с полицията да ги докладват за изпита бира. Такава враждебност и двуличие те не са очаквали от нас и затова все по-малко влизат в наши ресторанти и продължават към други съседни градове.

„И сей ще е и нататък – казва той, - нема повече да куповаме от вами…”

И разказва как в един известен магазин им дават стоки на различни цени от тези за нас, златоградчани. Това му заявила лично продавачката и вместо 75, му записала сметка за 150 евро. Друг път във фактурата си видял записани цигари, без да е вземал такива. Направил скандал, искал да си върне всичката купена стока, като протест. Тогава жената си признала, че е сбъркала и му извадила част от фактурираната сума. „И в този магазин вече няма да влизаме…”, казва ни Исмет.

И тъй като се е вече поразпалил, към нас се приближават приятели и от другите маси, които потвърждават тези търгашески безобразия и казват, че с нетърпение чакат да се отвори пътят към Рудозем, белки там се отнасят по-човешки и професионално към тях.

„Отвори ли се потян натаму, олекнахте, да знаиш! – предупреждава ме Исмет Кору от с. Баните, Ксантийско.

Сега си спомням, че точно за тези проблеми предупреждаваше търговците кметът на Златоград при пускането на пътя на юг. Явно обаче не е бил достатъчно убедителен, още повече – бдителен, защото той има и други възможности за влияние към местния търговски бранш, включително и контролни функции. Които обаче, знаем това от личен опит, са последното, което нашите общинари ползват от властта, която им е дадена…

 

(Бр. 3/2015 на „Златоградски вестник”)