Новини

Поздравителни…утопии - На кръглата 50-годишнина - да разгърнем книгата със спомените

вторник, 24 март 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Размисли за един юбилей…

 

Доц. Георги  МИТРИНОВ

 

 

25 години са не малка част от един човешки живот.

А когато става въпрос за живота на един вестник, то си е събитие.

Поясни ли се, че това е вестник, издаван в България, и то в новите времена, в периода след падането на комунистическото управление, свързан с трудния български преход към нещо, до което май още не сме се докоснали истински, това си е геройство.

Когато се изясни, че става въпрос за регионален вестник и то от Родопите, вече направо си е чудо…

Единственият регионален вестник в Родопите, издаван в малко градче, който има такова дълголетие и успешно продължава съществуването си – „Златоградски вестник” – ето го истинското чудо.

А чудото е свързано и с това, че вестникът има своя ясна позиция, да бъде опозиция и по-точно коректив на официалната власт, на силните на деня.

Навярно някой ще възрази, че едва ли това е чак чудо.

Да, но когато отстояваш гражданска позиция в едно малко градче, в което всички се познават по име, че и по физиономия, това вече си е чудо. А главният герой в това чудо е Ефим Ушев.

През какво ли не мина той с тая своя рожба - „Златоградски вестник”.

Изпокара се със сума хора, беше физически нападан, съден (но неосъждан), охулван, но устоя и продължава да върви напред.

Лошо е да си трън в пета. Не е добре и за тръна. Но именно тоя трън - „Златоградски вестник”, показа нещо ново, нещо несрещано досега в полупатриархалните общества на малките български градчета, оцеляващи все още някак, някъде из „дълбоката провинция”, напук на несвършващата българска криза.

Демократичното гражданско общество се гради с открито заявена гражданска позиция, а не с усвоеното до съвършенство от българина през вековете на чуждо „присъствие” (защото сме случили и на присъствие) мърморене под сурдинка, което го оставя някъде там, в удобното блато на тихия рахатлък, където никому не се набива на очи и отървава кожата. А освен трибуна за споделяне на злободневни теми, вестникът стана част от културния живот на Златоград.

На неговите страници се публикуват литературни творби, краеведчески материали, данни за културни и исторически събития, за знакови годишнини, за личности, свързани с края, с планината, и за такива с общобългарско значение.

Важно място заема темата за нашите събратя в Южните Родопи - на практика тематичният му обхват включва целия обществено-политически живот на района. Сякаш бе вчера онова време, от началото на 90-те години на миналия век, когато съдбата отново ни събра с доскорошния ми състудент от университета Ефим Ушев. Всеки бе поел по своя път - аз да се занимавам с краеведческа дейност, а Ефим?

Той вече беше преминал през редакциите на вестници в Смолян и в Рудозем, беше се поочукал във вестникарството и бе стигнал до идеята да прави вестник в родния си град. И една публикация в неговия вестник ни събра - случайно попаднах на статия на местния краевед бай Васил Манолов, за новооткрит възрожденски ръкопис в града и това ме заинтригува. Оказа се, че ръкописът е много ценен, защото е най-старият открит досега възрожденски писмен паметник от Среднородопието.

Оказа се също, че имам и трибуна за изява на страниците на „Златоградски вестник”.

И аз не закъснях да се възползвам - първата ми публикация на страниците му е от 1991 г. И се заредиха през годините нови публикации… Дано да са били интересни на читателите.

По груби сметки се насъбраха близо 50 публикации, свързани с историята, етнографията, фолклора на Златоградско, и над 20, посветени на езикови теми, главно на особености на местните говори, както и за езика на възрожденски епиграфските паметници от Златоград.

Не мога да не спомена и рубриката за публикуване на диалектни текстове, писани на кирилица, както и с гръцка графика, за да могат да четат на кирилица българоезичните родопчани в Ксантийско, която започнахме от 2010 г. и която, кога по-силно, кога по-слабо, върви. Та горе-долу към стотина публикации се събират.

Надявам се това да не се приеме за хвалба, но от близо 25 години съм свързан с тоя вестник и го чувствам като нещо много близко. Това ми помага да съм си в моите Родопи, които физически преди доста време съм напуснал, но в мислите си – не. Навярно подобен е случаят и с активното сътрудничество на изявения местен краевед бай Величко Пачилов. Несъмнено има и други. Нека има. Дай боже да се множат.

А аз се чувствам свързан силно с тоя вестник, далеч не само по приятелска и съидейническа линия с главния редактор, с когото се е случвало да имаме и разминавания, че сме си два остри камъка.

 

Приемам го като своя отговорност. Пожелавам на вестникаря Ефим Ушев и на неговата рожба „Златоградски вестник”, още по-дълго дълголетие, та на кръглата 50-годишнина, живот и здраве, да разгърнем пак книгата със спомените.

Дано да има пак какво да прочетем в нея…

 

(Бр. 1/2015 на „Златоградски вестник”)