„Кан-кан”-голотата
и сокак-шаренията
За празничните есенни дни тази година по улиците в Стария град бяха опънати реклами за два „хоремагски“ ресторанта - „Бяло море“ и „Родопи“ - за да се съберат хората на едно по масите на открито, както някога. В тях с мешана скара и боб с лютеница народа като че се връщаше към „едно време”.
Поради надвисналия дъжд, обаче, празникът в Златоград в края на септемврийските Дельови дни, се наложи да продължи на закрито в ресторанта.
Преди това обаче, по сокаците в Стария град, в оскъдно облекло, се появиха грациозни девойки, които привлякоха народа с кан-кан и бразилски ритми.
А триото от „Сантиментъл Суингърс“ пък ни пренесе с джаз и суинг в 20-те години на миналия век, дяволито подканяйки към „локала” довечера.
Възстановката на един пазарен ден от преди 100 години обаче се случи – шумен и пъстър народ от туристи и местни хора се събра и щъкаше из сокаците – от дюкян в дюкян и от едната сцена на другата скара. Така празникът беше както за зажаднелите за родопски песни и ритми, така и за изтънчените вкусове на любителите на добрия стар джаз. Александър Митушев се беше преобразил в момък с бомбе и мустаци и чинопочитающо се кланяше на минаващия във файтона „министър” и красивата му съпруга…
Разбира се, мегдан без селския глашатай, без бозаджия, а и без латернаджия – не може… Звучаха стари градски песни и гайди, строги войници, предвождани от още по строгия им старшина!
Книгите ни „за
отличници”
станаха единайсет
За „по-сериозните” пък беше представянето на новата книга от поредицата на Етнографския комплекс, единадесета поред, чийто автор е изкуствоведката от София Мариела Стойкова. Тя идва само месец-два след излизането на предшестващата я десета книга – за долината на скалните хора от Овчаров и Перьов.
Това е втората книга на Стойкова за Златоград, след като през 2010 г. в брошура разгледа иконното богатство на църквата „Успение Богородично”.
Сега тя определи новата си книга като отдаване на заслужена почит към онези, които са събирали средства и са построили храмовете тук, грижили са се за тяхната украса и родолюбива дейност, но и към онези, които чрез разкази, легенди и свои книги са съхранявали паметта за тях през годините.
Затова и краят на книгата е посветен на краеведите и изследователите, на просветителите и народните будители на Златоград, на действалите тук ктитори и свещеници, за да се запази за поколенията този оазис на християнската култура в Родопите.
Книгата на Стойкова съдържа богата информация за всички духовни обиталища в региона, започвайки от Клисе дере край с. Бенковски, проследява историята на църквите, параклисите и местностите, свързани с религиозния живот на местните хора, анализира историята и авторството на иконите в тях, включително и на неизвестните досега, пазени в хранилищата на двете основни църкви в града.
Книгата бе оценена от издателя Наско Якимов и от проф. Николай Овчаров, който в експозето си при представянето каза, че е време в Златоград да бъде открита постоянна експозиция на иконите, които не са изложени в храмовете за поклонение, като това би станало, разбира се, след тяхното вещо реставриране от специалист.
Спонсорът на изданието Митушев сподели, че в „Бултекс” вече подготвят новата паметна плоча, представяща барелеф на големия български художник-иконописец Захарий Зограф, която ще бъде поставена на църковния зид на ц. „Успение Богородично” за предстоящия 21 ноември – празника на Златоград за освобождението му от турска власт.
И още – същият ден, в „Сивриевата зала” бе отбелязана и 90-годишнината от рождението на писателя Станислав Сивриев. Ученици от СОУ „Антим І”, както и актьорът Михаил Илийков, четоха негови разкази, а Елена Симеонова със своята певческа група разказа историята на песента „Илонка”, чийто текст е от Сивриев, по музика на Петър Ступел.
(Бр. 18/2014 на „Златоградски вестник”)