Новини

На преброяването: Само 86 души от Златоград декларирали „друга” идентичност

четвъртък, 27 ноември 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

Преброяването от 2001 г. показва, че „131 531 лица от българската етническа общност изповядват исляма”. Тези данни трябва да приемем като непряк израз на българска етническа идентичност сред 131 531 българи мюсюлмани през 2001 г. (Национален статистически институт. -  http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190).

Преброяването от 2011 г. предоставя данни за етническата принадлежност само по общини. Населението на Златоград през 2011 г. е наброявало 5271 души; 5185 души от тях са заявили българска етническа принадлежност. Останалите 86 души са декларирали турска или „друга” идентичност, или не са се определили. Няма хора, заявили ромска идентичност.

В деветте села, които заедно с града образуват община Златоград, статистиката показва почти идентична картина. Населението на тези села е 4248 души; само 64 души сред тях са заявили принадлежност, различна от българската. Макар и не толкова хомогенна, заявената етническа принадлежност в съседните среднородопски общини е подобна на тази в община Златоград.   

Златоград става част от българската държавна територия през 1912 г., след Балканската война, заедно с по-голямата част от територията на Родопите. Дотогава градът е бил част от Османската държава. През 1912 г. населението на Златоград (тогава наричан Даръдере) се е състояло от 120 семейства на българи християни и 200 семейства на „помаци” (Милетич 1918: 295). Войните и последвалите мирни договори разделят някогашната Златоградска околия [тур. ‘кааза’] и част от нейните села остават на територията на Гърция, към която принадлежат и днес. Както в началото на ХХ век, така и днес, сто години по-късно, границата упражнява съществено влияние върху всекидневния живот на града.

 

(Бр. 12/2014 на „Златоградски вестник”)