+ 90 години от построяването на храма „Св. Атанасий” в Златоград

Годишнината от построяването на този златоградски храм, ме връща в детските спомени за разказите на баба ми Стояна, макар повечето от тези години да съм била свързана с баба Мария и дядо Стоян.

Обичах да ги слушам – единия за Балканската война и башибозука, а другия – за тежкото й детство, за чудесата, свързани с връх „Св. Атанас”. Притаявах дъх от разказите й, помня и до днес онзи, за далечната 1898…

Като дете заболяла от едра шарка, която засегнала зрението й, била е сляпа до 7-годишната си възраст. След някакъв чудноват сън, майка й, която ми е прабаба, тръгнала към върха св. Атанас и оставила незрящата си дъщеря при Мария край огнището. Тя вървяла към върха в голям сняг, било студено, но имала вяра и надежда за помощта на светеца. Запалила на светилището свещи, помолила се за помощ и изцеление на незрящата си дъщеричка и изтощена и мокра се върнала.

Там обаче чула възторжения глас на баба Мария, която казвала, че вижда пламъкът в огнището. Майката не повярвала, хвърлила още съчки, при което одаята се осветила и тя не можела да повярва на очите си. за да я увери обаче, баба ми извикала, че има много красива престилка, с бели китки…

Така чудото се е случило – моята баба наистина прогледнала след силната вяра и молитва към св. Атанас. Затова в нашето семейство почитта към този светец винаги е била в култ, който се предавал от поколение на поколение.

През 1915 г. тя се омъжва за дядо Стоян, дошъл като войник, участник в Балканската война, и им се раждат пет деца. Единият носел името на св. Атанас. И голяма била радостта на семейството, когато златоградчани решили да построят параклис на негово име, което се и случило през 1924 г.

И до днес на изток от града ни стои като бранител на малкия ни градец скромен, но прекрасен параклис – за пази от злини и разруха с Божия помощ…

Елена Симеонова

(Бр. 9/2014 на „Златоградски вестник”)