Новини

Фамилия доктори лекува Златоград от три века

сряда, 16 април 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Дали е възможно лекар да даде буквално живота си за пациентите си? Да, може! - отговаря един от наследниците на най-дългогодишната българска лекарска фамилия в България, златоградчанинът Величко Пачилов. Той е наследник на рода Хекимови, от който са произлезли към 50 медици - 30 лекари, 5 стоматолози, двама фармацевти, медицински сестри. Пет души от тях са починали при изпълнение на служебния си дълг, като трима са били заразени от своите пациенти, а двама умират непосредствено след като са направили тежки операции. Единият от тях е д-р Божидар Хекимов, съдов хирург - 43-годишният доктор умира на път за вкъщи, на улицата, от масивен инфаркт, минути след нощно дежурство от преумора от операции. Лекарят оставя сирак 3-месечен син.

 

След успешна операция

на тежък случай, докато

 

е в отпуска в Златоград, умира и братовчед му д-р Кирко Хекимов. Тогава 60-годишен, той е главен асистент във Втора хирургия на ВМИ - Пловдив. Въпреки че не е на работа, по молба на колеги от златоградската болница, той прави операция на кризисен пациент, след която казва на лекарите, че има нужда от глътка чист въздух, излиза на улицата и след няколко крачки умира от масивен инфаркт. Според изследователя д-р Тотко Найденов, Хекимови е най-бележитият български лекарски род.

Заради такава отдаденост на много медици от  фамилията, Хекимовският род е почитан и досега като рода на народните лечители и лекари на Златоград.

„Фамилната професия ли е виновна, какво ли, но макар и да са лекували три века, сега няма нито един, останал в града, всички са пръснати по страната и света. От фамилията тук вече постоянно живеем само две семейства”, казва Светлозар Хекимов.

Родоначалник й е Димо Стоянов, наречен Димо Хекима, т. е. Димо Лекаря, роден около 1770 г. На млади години Димо избягал от Златоград, след като един турски управник се опитал да го убие, защото младия мъж упорито отказвал да се помохамеданчи. При случайна среща край града турчинът замахнал със сабята да го съсече, но Димо имал тояга в ръцете си и преварил и с два-три силни удара го повалил на земята. За да не изчезне без вест, се отбил вкъщи и казал: Убих турчин, бягам”. В действителност турчинът не бил умрял, а се съвзел, оздравял и побързал да напусне града. Димо получил медицински знания в Цариград и Бейрут и се завърнал след двайсетина години като опитен лекар, разказва Величко Пачилов.

 

Димо Хекима е имал

по-голям брат - Стоян,

 

който също бил лечител. С жена си Лата Фунтова събирали билки и с тях лекували хората. Те нямали деца и от тях не е останало потомство. През 1836 г. върлувала "чума", за която се предполага, че всъщност била холера. Димо и Стоян останали в Златоград да лекуват болните и се заели  да въведат мерки за ограничаване на епидемията. Съветвали хората да си вземат дрехи, храна и добитъка и да се пръснат из колибите в околностите на града, за да живеят отделно, без да се срещат. Ако било нужно да си съобщят нещо, това трябвало да става с викане от два баира. В краен случай, ако трябвало да си услужат с нещо, например със сол, то тя според съветите им, е било необходимо да се остави на предварително уговореното място и след това да се вземе, без да се срещат хората. Докато се опитвали да спасят другите, двамата братя се заразяват и умират.

След Димо остават четири деца - Никола, София, Василка и Георги. Най-големият му син – Никола, се родил около 1810. Разказва се, че бил изпратен от баща си да учи медицина в Александрия, Египет. Преди да се върне отишъл на поклонение в Божи гроб и станал хаджия. Той също като баща си се прочул като много способен лекар. Говорел и пишел свободно турски, арабски и гръцки. За него се носела славата, че лекува успешно всички известни тогава болести, включително и сифилис. Използвал за лечението и минералните бани на 13 км от Златоград, които сега са в Гърция. Баните все още съществуват в с. Термес, наричан от златоградчани "Лъджата", и хора от цяла южна България минават да се къпят в топлата минерална вода. То има три махалички, а наоколо бликат общо 65 топли минерални извори. Те са географски разположени в радиус от няколко километра и са част от значително геотермално находище. Един от изворите в самия Термес го наричат Краставия. Температурата му е 55 градуса. Местните овчари хвърляли в него овцете и ги лекували от заболяване на копитата.Водата от изворите лекува болести на стомашно-чревния тракт, чернодробни, ендокринни, кожни и заразни заболявания, помага и за раздробяване на пикочни камъни, казват съвременни специалисти. Хаджи д-р Никола разгадал качествата й още преди два века и в Книга за българските хирурзи, възхитен от дарбите на някогашния медик, д-р Тотко Найденов си задава въпроса: Дали пък той не е родоначалник на българската физиотерапия и балнеология?

 

При хаджи Никола идвали

да се лекуват хора от целия

 

Одрински вилает. Имал е саморъчно написани книги с методи на лечение и рецепти, с хороскоп и окултни писания. С тяхна помощ лекувал и предсказвал бъдещето. Изглежда, освен обичайните методи на лечение, той е използвал и методите на внушение и психическо въздействие, казва на база събраните спомени Величко Пачилов.

Хаджи Никола оказвал  медицинска помощ на населението над 50 години, до самата си смърт в 1890 г. Другият син на Димо Хекима - Георги, роден в 1820 г., също учил медицина в Александрия. След като завършил, Георги постъпил на работа на остров Малта и едва след това се завърнал по родните места. Най-напред се установил в Гюмюрджина, където са оженил. Първото си дете кръстил Малта - за спомен от работата му на острова. Двамата братя, вече прочути лекари, обслужвали доста обширен район в Родопите и Беломорието. Хаджи Никола си стоял в Златоград, а Георги пътувал из района и отсядал по селата и градовете по график. Георги починал в разцвета на силите си, на 51-годишна възраст. И той, като баща си и чичо си, се заразил при изпълнението на лекарския си дълг и се споминал от жълтеница в Беломорието. Оставил жена си с 9 деца сираци, най-малкото от които Димо било едва на две години.

Хаджи Никола и Георги са участвали в написването на учебника за новопостроеното през 1852 г. училище в Златоград. През 2000 г. беше направено фототипно издание на този учебник, който е с подчертано светски характер, под названието Златоградски сборник. За Хаджи Никола издателят тогава написал, че хаджи Никола е превел и преписал цял дял от Библията - Притчи Соломонови. Той пишел и писмата до високопоставените особи.

Прочулият се лечител обучил и трите си дъщери - София, Василка и Мария, да лекуват и помагат на болните, както и внучките си - Януда и Мария. Като отлична акушерка пък се ползвала и дъщерята на сестрата на хаджи Никола - София.

Способен народен лечител бил и внука на брат му Георги - Илия Хаджидончев. Той дълги години учителствал, бил забележителен оратор и църковен певец, а също така и кмет на Златоград. След това идва Освобождението на Златоград от турско робство през 1912 г. и масово Хекимовския род се насочва да учи медицинските специалности. Само поименника с години на раждане и смърт на всеки медик от фамилията, направен от Величко Пачилов, събрал историята на рода, е с 43 имена. В списъка не влизат имената на зетьовете и снахите, сред които също така има доста лекари, фармацевти и други медицински кадри. Не влизат и имената на многото сменили фамилията си потомци, които Пачилов още не е издирил.

 

Сред известните в рода е д-р Константин Лазаров Вълчев, акушер-гинеколог, който освен в Златоград, работил и в Пловдив, Етиопия и ЮАР. Той е един от първите в света специалисти по ин витро оплождане, работещ от дълги години в Торонто, Канада, автор на изобретения в тази област, посочва Пачилов.

Много от медиците Хекимови се пръснали и прочули не само в страната, но и по света. Вписан в Кралската книга, например, е анестезиологът от Хекимовия род - д-р Петър Димитров, който работил в Златоград, Бристол и Оксфорд.

Валентин Хаджиев

 

(Бр. 22/2013 на „Златоградски вестник”)