Новини

За названието „Пасха” в района на местността „Св. Марина” в Златоград

понеделник, 27 януари 2014 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

За писаната история на Златоград не се знае много. Останали са обаче много имена на местности в общината, които говорят за древното ни минало. Много от тези имена, съхранени в паметта на златоградчани, са в употреба и в наши дни. Най старият документ, описващ местностите в бившата Даръдеренска кааза, е кн. 4 на списание ,,Родопски старини”, издадена през 1892 г. от Стою Шишков. Бележитият родоповед описва с голяма симпатия Златоградския край. Материалите в 4-а книга според самия Шишков са му предоставени от господата К. Александров - учител в Даръ-дере, Яков Змейкович – учител от 1885 г., свещеник Антоний Кузмов -свещенодействал в града 13 години и др. Сведенията, които Шишков дава за града ни, са доста подробни и актуални и до днес. Въпреки някои неточности и неясноти, години наред те се използват като първоизвор за миналото на родния ни край.

Особен интерес представляват описаните местности около Златоград. На изток от града се споменава св. Марина и Келешова чука, на запад – Гогаджово, Цънгарово бърце, Старцово и Айшова, както и Липова долини, на север - Мостът и Стоките, на юг – Светоката с черквището св. Атанас, Врисен, Кокалич, Витово бърце и Пищеник. В югозападна посока е черквището св. Илия и св. Костадин. На север пък е св. Неделя, за която казва, че е срутен манастир. Пак на север споменава за пещерата ”Рупите” и за легендата, че има подземен проход, стигащ чак до Луджата. Явно обаче информаторите не са осведомили Шишков за редица още известни и интересни златоградски местности, като например света Катерина, извора Божик, Колото, Играта и др. Когато описва местностите, Шишков споменава дословно следното: „При местността св. Марина на ½ час разстояние от града има развалини, за които приказват да е било манастир на времето си. От градецът до нея има път, постлан с камъни, доста стара направа”.

Непосредствено над сегашния гробищен парк на Златоград, придобил популярност като ,,св. Марина”, се намира една доста голяма местност /около20 дка/, наричана и до днес от жителите на квартал кв. Крушкате „Паска” или Паскана. Това име не е нищо друго, освен източно православното наименование на Великден - Възкресение Христово, Пасха. Собственици на земите там са старите местни златоградски родове Бояджиеви, Альолови, Митушеви, Мангарудови, Хаджийски, Чореневи и др. Те продължават да използват името ,,Паска”и в наши дни, когато уточняват къде отиват или пък за указване на имотите си. Явно старите имена като „Паска” и „Божик-Божек”, са се били наложили много силно в ежедневната употреба от нашите предци, като нещо напълно естествено. А приемането на исляма по-късно ни най малко не се е отразило на ежедневната им употреба.

Може би по тоя начин те са пазили спомена за православното си минало, където Рождество Христово е наричано „Божик”, а Възкресение Христово –„Пасха”. Информацията, която дава Стою Шишков, че в близост до св. Марина е имало развалини от манастир, съвпада със запазеното и до наши дни име на местността „Пасха”. Изглежда там е имало стар храм /параклис/, посветен на Възкресение Христово. Самото име ,,Пасха” показва безспорно, че в нашия район е имала влияние вселенската патриаршия, под чието покровителство са се ползвали всички православни християни под османска власт. В наши дни в съседна Гърция продължава традицията Великден да се нарича „Пасха”. Нашенците от селата, намиращи се отвъд границата, също използват думата „Пасха” за назоваване на Великден. Имената на местностите в златоградско са един достоверен източник, носещ много информация и древни послания от нашите предци…

Розалин Хаджиев

 

(Бр. 18/2013 на „Златоградски вестник”)