Новини

Искаме да направим нещо в район, в който държавата не е стъпвала

неделя, 17 ноември 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

+ Ако и тя застане зад нас, ще имаме резултати в уголемен мащаб, казва в разговора ни Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет”

 

 

- Вече на два пъти в едно разстояние от три месеца идвате в Златоград, за да посещавате и района на Южните Родопи, известен в историята като Западна Тракия. Споделете нещо за намеренията ви тук, за идеите ви…

- Продължаваме идеите си за успешно трансгранично сътрудничество. Искаме децата, хората от южната страна на границата да разберат, че наистина кръвта вода не става и че генната памет се обажда в моменти, в които успеем да определим точните ценности за младите си хора в рамките на евроинтеграцията. Трябва да ги научим и да отстояваме истината, че обединяващият фактор „майчин език” е един изключително силен фактор за прогрес, който дава възможност в едно обща собствена среда да градим бъдещето си заедно, с богатството, с което разполагаме – един и същ майчин език от двете страни на границата. Всички знаем, че това са българи, независимо от религията, която изповядваме, ние сме единни в многообразието си – което може да е и мотото на ЕС. Но пътувайки из много райони на страната, ние си даваме сметка, че имаме и много несвършена работа и един от тези региони, за които мислим в момента, е вашия – Златоград-Ксанти. Вие имате утвърдени традиции на трансграничното сътрудничество тук, за които получавате нашите най-искрени адмирации, заслужавате много похвали и много повече внимание от държавата. При една не много добра външна политика до този момент, почти никаква за българите в чужбина, което е, бих казал, срамно, ние от Фондация „Българска памет” отиваме и се опитваме да запълваме празнотите, които държавата е допускала по едни или други причини. На среща в Министерството на образованието тези дни ще проверим дали то прави примерно информационни кампании на юг от границата, сред младите хора, които говорят същия език като нас… Така че да знаят тези наши хора, че имат възможност да учат безплатно в България, а след това и да изградят кариера у нас и да се върнат по родните си места с едни български, европейски конвертируеми дипломи. А ние, в условията на демографска криза, да имаме упование, че естествения „резервоар” на българщина не се губи…

 

- За тези неща ще търсите ли подкрепа и ангажираност от държавата, или ще давате на собствени сили?

- Винаги ангажираме институциите, когато се намеси и държавата мащабността на инициативите става многократно по-голяма. Ето пример – до появата на Държавния фонд за асистирана репродукция, който поема до три опита за проблеми при зачеването, ние бяхме инвестирали в двайсетина семейства и се родиха 13 деца. До момента те станаха 19, започнахме да поемаме само най-трудните случаи, с до четири неуспешни опита. И се надяваме при петия опит вече да е успешно, тъй като е последен. В сравнение с държавната помощ за асистирана репродукция, която обхваща 16 хиляди майки, нашето е капка в морето, не можем да стигнем мащабите на държавата. Затова винаги държим да работим с институциите, защото една самофинансираща се организация може само да ги подпомага, както в случая поемаме най-комплицираните случаи. Нашата работа не е да плюем държавата, но като част от нея да правим максимума за това тя да се движи в правилна посока. За нас е важно парите да се харчат целево, с правилното отговорно лице и начини. И ако държавата застане зад нас, ще имаме едни инициативи и резултати в уголемен мащаб, но и ще бъдем спокойни, че и ние сме на прав път. Ето и сега, ако направим пробив с успешни политики сред българите мохамедани в Гръцко, ще бъдем много доволни, защото правим нещо в район, в който държавата ни не е стъпвала. Включително, както казвате, и консулството ни в Солун, което е възмутително… Но това е призванието на организации като нашата – да продължим принципите на българското Възраждане, да се включваме там, където държавата не успява…

 

- Как сегашната „каша” в България ще се отрази на вашата работа като организация с идеални цели?

- Включваме се там, където е възможно, досега съм имал работа с 4-5 правителства, които бяха коренно различни помежду си, с няколко президента също. Но в нито един момент дейността ни не се оказа излишна, важно е за нас днес да бъдем сред българите мохамедани в Ксантийско, а утре – на протестите в София. Всички на площада там знаят колко родолюбива организация е нашата, международна и световна при това, знаят, че нашия глас е за реформи в страната, против правителства с диверсионна и антибългарска дейност, каквито решения се случват напоследък. Времето и енергията си ще отдадем на децата на България, които трябва да имат алтернатива на чалгизацията, имаме дългосрочни планове сред българите както в Южните Родопи, така и в съседна Турция, по-точно в някои селища в Одринска Тракия, откъдето произхожда и моето семейство – от Лозенградско.

 

(Бр. 14/2013 на „Златоградски вестник”)