Новини

Политическият капитал, който не можем да си позволим да разпиляваме

понеделник, 07 октомври 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Депутатът от Златоград в две народни събрания Сирко Станчев – един от „списъка на Пешев”, предлагаме посмъртно за „Почетен гражданин” на Златоград, а поводът е отбелязването в страната на 70 години от спасяването на българските евреи

 

„…Може лесно да се предвидят последиците на подобно положение, затова то не бива да бъде допускано. За него ще ни бъде невъзможно да споделим каквато и да било отговорност. Един елементарен правов ред е нужен на управлението, както въздухът е нужен на живота. Честта на България и нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент на нейната политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ…” 

 

Това е краят на писмото от 17 март 1943 г., което група български народни представители от 25 ОНС, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, връчват на правителството и на цар Борис ІІІ в защита на българските евреи, против депортацията им в немските лагери на смъртта.

Целия текст на писмото публикувахме в коледния брой на ЗВ през 1998 г., а причината за това беше решението на ОбС-Златоград по това време да приеме предложението на ВМРО-Златоград да именува улица в Златоград на името на златоградския народен представител Сирко Станчев. Той е един от подписалите и застанал открито с името си в писмото от 1943 и сега го припомняме отново, когато в настоящага 2013 г. отбелязваме 70 години от спасяването на българските евреи. С това  предлагаме на кмета и ОбС, във връзка с тази годишнина, да обсъди предложението ни депутатът от Златоград в 24 и 25 ОНС Сирко Станчев посмъртно да бъде обявен за „Почетен гражданин” на Златоград.

Смятаме, че ако актът по спасяването е един безценен капитал за българската нация и общество в едно страшно време, толкова повече би трябвало и имаме основание за гордост и ние, златоградчани, които на два пъти са предлагали и избирали в българското народно събрание една достойна личност, чийто морал и хуманистично поведение можем да отчетем и като наш морален капитал, достоен за уважение, поука и пример на днешните ни съвременници.

Все още възрастни златоградчани помнят и свидетелстват за връзките на Сирко Станчев със Златоград и неговите граждани. Те датират от 1934-35 г., но през 1937 местната общественост издига неговата кандидатура за народен представител, какъвто остава в две поредни народни събрания, до фаталната за целия ни народ и държава 1945 г. От 1995 г. до днес в ЗВ сме публикували много снимки и материали за тази личност и неговото време, за неговата роля в материалната и духовна култура на Златоград. Свързахме се и с неговите наследници – синът Никола, дъщерята Благовеста, внукът Дойчин, правнукът Никола… С които и до днес поддържаме приятелски връзки, самите те публикуваха спомени и свои писма във вестника, останаха завинаги приятели на Златоград, продължавайки така традицията на своя сродник.

Изтъквали сме многократно заслугите на Сирко Станчев за града, говорили сме за бележитите личности от Двореца, правителството и парламента, с които е посещавал Златоград. И което е оказало своя принос за това този град да бъде родопски, но и Беломорски търговско-икономически и културен център.

Затова сега само маркираме, че той оказва голямо съдействие за изграждането на тютюневата кооперация „Джебел басма”, която и до днес е знакова сграда в центъра, на сградата на Българската земеделска и кооперативна банка, на градската баня – първата обществена баня в Родопите, на няколко моста, на пътя за Момчилград и Кърджали… Съдейства за построяването и присъства на откриването на минералните бани край Златоград, останали по-късно в Гръцко, публикува лични статии и впечатления от пътуванията си в Златоград в столичните вестници „Слово” и „Утро” и така запознава българската общественост с проблемите на този отдалечен край на родина. Но най-важното в неговия живот - заедно с подпредседателя на НС Димитър Пешев (общо 42-ма депутати) организира подписка против изселването на българските евреи, като една част от тях насочва към строителство на пътища в Златоградско-Неделинския район, все с цел да ги „скрие” от центъра и така да ги предпази от евентуално депортиране. Внесена при министъра на вътрешните работи Габровски и при цар Борис ІІІ, подписката става причина за всенародна защита на евреите и за намесата на царя в отменянето на изселването.

Ефим Ушев

 

Накратко за Сирко Станчев 

Роден на 8 февруари 1893 в Ловеч.

Завършва Военното училище в София и участва в Балканската война в състава на 34-и Троянски пехотен полк. Отличаван е с орден за храброст. Участва и в Първата световна война, на Македонския фронт. Раняван, отново отличен с български и германски кръст за храброст. През 1921 е назначен за адютант на Цар Борис ІІІ, когото често води на обиколки в Северна България. В резултат на това в скоро време става факт железобетонния покрит мост (1927-1931), първата ВЕЦ в града (1926), откриването на жп-линията гр. Левски-Ловеч. Първият влак по нея пристига в Ловеч лично каран от царя през 1927. В края на 20-те години напуска службата при царя и завършва две нови висши образования – търговско и дипломатическо в Свободния университет в София.

След комунистическия преврат на девети септември 1944 г., Сирко Станчев е сред арестуваните и съдени от т. нар. народен съд депутати и министри, осъден е на смърт и на 1 февруари 1945 е разстрелян… Напълно е реабилитиран с решение на Върховния съд на РБ след демократичните промени в страната, а на негово име са именувани улици в Златоград и родния му град Ловеч.

 

(Бр. 12/2013 на „Златоградски вестник”)