Новини

Духовния път на овчарството разискваха учени в Стария град

понеделник, 24 юни 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник
    

Шведи, естонци, гърци и унгарци хванаха тояги да се обучават в старите български пастирски игри чилик (чалник) и свинкя. Заниманията преминаха в реални условия на поляните в туристически комплекс Ягнево край Златоград в рамките на Националния уъркшоп „Европейското нематериално наследство”, свързано с културата на овчарите. Проявата се проведе в началото на март като една от дейностите на мащабния 4-годишен международен проект  CANEPAL, посветен на овцевъдството и пастирския живот на територията на Европа. Тя бе открита от кмета на Златоград Мирослав Янчев, а провежданего й се осъществи със съдействието на инж. Александър Митушев и Етнографския ареален комплекс. Млади златоградски изпълнители демонстрираха пред гостите танцов и музикален фолклор от Родопите, а по-късно се снимаха за спомен с известния фолклорист проф. Георг Краев, един от участниците в проекта.  

В ролята на преподавател по овчарски игри за участниците в уъркшопа се изяви етнологът Симеон Мильов, директор на Историческия музей в Брезник, който представи доклад по темата. Чрез чалник (чилик) и свинкя невръстните момчета усвоявали сръчности и умения, които са им били нужни в бъдещия им овчарски бит. Игрите са битували до 50-те години на миналия век, когато кооперирането сменя тотално модела на живот в българското село. Преселниците в градовете продължават известно време да ги практикуват, но постепенно се забравят със смяната на поколенията. Те са били разпространени на територията на целите Балкани. В Перник са се заели да върнат към нов живот забравените детски овчарски забавления под формата на спортни състезания и за целта създали специален правилник, с който се уреждат правилата на надпреварата. Старите игри събудили интереса на децата и ги увлекли, сподели днешния опит Симеон Мильов.

В предшестващия семинар бяха изнесени 15 презентации по темата за нематериалното наследство на овчарите. Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян бе представен с разработките на Таня Марева, директор на музея и Ваня Йорданова, уредник-етнограф. Таня Марева разгледа темата за родопските чанове, тяхното значение като символ и престиж за овчарите и използването им като основен атрибут в карнавалните игри и обреди, като посочи, че колекцията пеещи чанове е една от атракциите на смолянския музей.

Чрез личната история на Костадин Илчев, гайдар, преподавател по каба-гайда и майстор на гайди, Ваня Йорданова проследи предаването на музикалната традиция в Родопите за този инструмент, превърнал се в символ на музикалната култура на Родопите. В края на 2012 година по проект CANEPAL е заснет двучасов филм за Костадин Илчев, от който бе излъчен откъс за тънкостите при майсторенете на гайди. Смолянско участие имаше и чрез доклада на доц.д-р Светла Ракшиева и д-р Николай Петров от Националната астрономическа обсерватория на Рожен, чиято тема бе „Звездите и съзвездията в пастирската култура и фолклор“.

Д-р Жолт Шари, мениджър на целия проект CANEPAL, разгледа митовете, свързани с консумацията на агнешко в Унгария. Елени Лива от Егейския университет на Гърция разказа за цимбуната – гайдата на Егейските острови. Лена Бергилс и Ана Вестман от Швеция придружиха доклада си за женската пастирска култура в родната си страна с музикални илюстрации – изпълнени от самите тях, с характерната северна овчарска флейта.

На една изчезваща номадска пастирска общност – армъните в България, говорещи на народен латински, един умиращ език, бе презентацията на Георги Куманов от Велинград. Със интерес участниците в семинар посрещнаха темите и на останалите лектори, сред които и тази на проф. Георг Краев от Нов български университет – класическият фолклор като тип културна имунизация в „глобалния свят“ или какво да правим с „културното си наследство“.

 

(Бр. 6/2013 на „Златоградски вестник”)