Новини

Ерозията на националното единство е заплаха за българската държавност

петък, 08 март 2013 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Повече от век сънародниците ни мюсюлмани са подложени на разнопосочен натиск да променят етническата си идентичност. Това е заплаха не само за тях, но и за единството на българската нация. Насред разразилия се скандал около съпротивата на ДПС да признае ген. Васил Делов за почетен гражданин на Кърджали, малцина забелязаха, че Ахмед Доган и хората му не бяха единствените, които настояха за нов прочит на Балканската война. Същото в средата на октомври поискаха и от една новоучредена неправителствена организация с любопитното име Европейски институт "Помак".  

 

Създателите на това, по собствените им думи, "научно звено", се обърнаха с открито писмо към основните институции в България от името на "едномилионната помашка общност", с искането да се отменят честванията на войната. Като мотив те изтъкнаха, че тогава срещу прадедите им били извършени "нечувани зверства". Както и че с честванията "се толерира разединение и се всява страх у помаците". Въпросната организация не е първата, която се обявява в защита на "помаците". Съдейки по периодичното повдигане на темата в публичното пространство, няма да е и последната. Още повече, че най-често зад подобни инициативи стоят едни и същи хора, които вече две десетилетия усърдно пропагандират тезата, че българите мохамедани не са част от българската нация, а били отделен "помашки етнос". Българската общественост за пръв път чу, че у нас има  "помашко малцинство" през далечната 1993 г., когато напълно неизвестният български мюсюлманин Камен Буров от ардинското село Жълтуша създаде своята Демократична партия на труда. И обяви, че представлява "дискриминирана етническа група" от 400 хил. помаци. През март 2009 г. се появи друга формация, загрижена за помаците - партия "Прогрес и благоденствие". Създателите й категорично отричаха, че правят "помашка партия". Лидерът Адриан Палов обаче заяви, че "…помаците са факт. Има ги, а дали ще бъдат етнос или не, това не представлява въпрос, който аз или някой като мен може да реши. Това са исторически доказателства, предложени от етнолози".

През декември 2009 г. неколцина разочаровани от умереността на Палов направиха опит да създадат партия ПОМАК. След кратка разправия с правоохранителните органи обаче се отказаха от начинанието. Отцепници от партията на Палов като Мехмед Дорсунски и Васил Войнов са и сред основателите на споменатата по-горе НПО. Как обаче въобще се стига до идеята за наличието на "помашки етнос" в България? Когато говорим за помаци, обикновено разбираме онази субгрупа сред мюсюлманите в България, в която влизат етнически българи, приели по една или друга причина исляма по време на османското владичество. Основната им отличителна характеристика е мюсюлманското им вероизповедание, което оказва решаващо влияние върху културата им. Без в същото време да изтрива спомена за общия им произход с българите, изповядващи християнството. Що се отнася до твърденията, че българите мохамедани представляват хомогенна общност, съвременните изследователи са на мнение, че те дори не могат да бъдат обединени в една етнографска група, още по-малко да бъдат третирани като етнос. Но всички попадат в българското етническо и езиково землище, за което свидетелстват безброй исторически документи от чуждестранни учени, наблюдатели и дипломати още от началото на XVIII в. насам.

Въпреки това спекулациите, че са турци или отделен етнос, не спират. За това си има сериозни причини. Съвременният проблем с идентичността на българите мохамедани започва още след Освобождението. Тогава стартират опитите на новосъздадената българска държава да събуди "задрямалото" по силата на исторически сложилите се обстоятелства българско народностно самосъзнание в тези хора, както отбелязват историците Михаил Груев и Алексей Кальонски. Най-напред идва т. нар. "кръстилка" от 1912-1913 г., когато принудително са вкарани в християнската вяра и са им дадени български имена. В края на 30-те и началото на 40-те години мирна културно-просветна дейност в тази посока развива Дружба "Родина".

В периода 1970-1974 г. комунистическата власт възобновява  принудителните  преименувания. Насилието обаче дава обратен резултат - създава чувство на близост и сродна съдба с турците, които впоследствие са подложени на подобни гонения. Крайният резултат от цял век спорадични и разнопосочни въздействия върху българите мохамедани е не еднозначно приобщаване, каквато е целта, а появата на множество идентичности - някои се считат за българи, други се турчеят, трети се смятат за нещо специфично, четвърти изобщо не знаят какви са. Още повече, че проявеното над българите мохамедани насилие ги прави враждебни срещу налаганата им от властта версия за техния произход като хора, насилствено вкарани в исляма от турците. Това, както отбелязват български учени, ги кара да търсят интерпретации на тяхната история, произход и идентичност, различни от тази, която им се внушава от българското християнско мнозинство.

Една от популярните версии е, че българите мохамедани доброволно са приели исляма от арабите през VII в., още преди идването на османските турци на Балканите. Според друг разказ, те са турци, които постепенно са забравили езика си, заради забраната да го говорят и са приели българския. Въпросът е, че именно това объркване около тяхната идентичност и появата на крайно разнопосочни версии за произхода им, правят българите мохамедани изключително уязвими и податливи на външни влияния. И позволява на чужди държави да реализират дългосрочните си стратегически интереси за тяхна сметка. Най-характерният пример за това е съседна Гърция. От дълги години Атина се опитва да реши въпроса с наличието на голямо мюсюлманско малцинство около сухоземната си граница с Турция. Една значителна част от него (между 35 и 100 хил. души по различни данни) са българи мохамедани. Предвид на не особено приятелските отношения с източния й съсед, Гърция гледа на това малцинство като на сериозен потенциален проблем за националната сигурност, особено заради политическото му активизиране в началото на 90-те години. Именно тогава, в опитите си да възпре турцизацията на българите мохамедани на нейна територия, Атина се захвана за работа по оформянето на  "помашка идентичност". През 1996 г. бяха издадени граматика на помашкия език и два речника - помашко-гръцки и гръцко-помашки. Според местната преса това било частна инициатива на един гръцки и на трима помашки преподаватели, както и на един бизнесмен. На представянето на изданията обаче присъствали министри, депутати, духовни лица, учени, висши магистрати, дипломати и военни. В същото време гръцкото правителство стартира серия програми за икономическо развитие на помашките региони. Като неотменно подчертава културната разлика между тях и останалите представители на мюсюлманското малцинство. След официално запитване от българското МВнР, Гърция отрече да е признавала съществуването на помашка нация и език. През 2011 г., 15 години по-късно, една гръцка телевизия в Ксанти обаче започна да излъчва редовно новини на "помашки език" в ефир и интернет. Към българите мохамедани има аспирации и Турция. Южната ни съседка традиционно гледа на себе си като на покровител на мюсюлманите във всички съседни страни. Освен това турските историци отдавна лансират тезата, че помаците са от тюркски произход. През ноември 2011 г. тихомълком беше направен опит за провеждане на симпозиум в Мадан, на който турски учени да дискутират "помашката нация". След заявката за участие на български учени обаче, форумът беше отменен. За да стане картината още по-неясна, в „помашката” бъркотия се появяват и странни фигури като Сезгин Мюмюн. Добил популярност у нас като турски сепаратист, през 2008 г. той организира конференция "Българският преход и помаците", на която обясни, че помаците били заплашени от "турцизация" от страна на ДПС. Тезата за "помашката нация" се взима на въоръжение и от някои ислямски проповедници, които виждат в нея удобен инструмент за създаване на етнос, в чиято основа стои религията, по подобие на босненския. В крайна сметка излиза, че една немалка група от българската нация е подложена на значителен натиск от най-различни посоки да промени идентичността си - от българската държава, чужди правителствени и неправителствени институции, НПО-та, политици, религиозни лица, самозвани историци и етнолози. Засега сметката се плаща само от българите мохамедани, които са поставени в положение на постоянно объркване и несигурност. Ще дойде момент обаче, когато това ерозиране на националното единство ще постави под заплаха и българската държавност.

Людмил Илиев

 

(Бр. 23/2012 на „Златоградски вестник”)