Новини

Как построихме параклиса „Св. Атанас” над Златоград

понеделник, 30 април 2012 Златоградски вестник Златоградски вестник
   

Малкото ламаринено параклисче на името на св. Екатерина съществува в местността „Старцово” над Златоград някъде от 30-те години на 20 век. Многократно преправяно и дооформяно, то си оставало за златоградчани винаги едно от няколкото култови места в околностите на Златоград.

И както с всяко култово място и за него се носели легенди, една от които свързва светото момиче Екатерина със св. Георги, който на път за срещата си с нея на върха, оставил белег от копитото си, а и самия свой образ, върху скалата в местността до поточето по-долу (Кушлева падина), традиционно свързвана с обредни игри на местни хора до към края на 40-те години на 20 век, когато същите се забраняват.

Преди няколко години, по инициатива на бившия кмет на Златоград Николай Деспотов, се подема дарителска организация за събиране на средства за изграждане на един по-нормален параклис от съвременен вид. Приета и от Църковното настоятелство в града, идеята набира скорост, за да сме свидетели днес на една почти завършена сграда на параклиса, чието завършване има нужда от още немалко средства. Това е целта на настоящата страница, отново по идея и с изключителното съдействие на г-н Деспотов, за да се представи на родолюбивото златоградско общество какво е свършено и какво остава, за да стигнем до нейното освещаване и откриване. Нека кажем, че художественото изографисване на параклисчето е възложено и поето от отец Емил Лилов, който има зад гърба си немалко опит както в иконописването, така и в стенописа. И досега е направено е немалко, още повече предстои, въпреки че времето е трудно. Затова и напомняме с по-долните редове как в едно още по-жестоко време на национални крушения и падения на духа, местните хора са се обединявали, за да си помагат и подкрепят един друг. Вярваме, че ще успеем и сега.

  

# # #

 

Златоградчани построяват с доброволен труд и средства не само градските си църкви „Св. Богородица” (1834) и „Св. Георги” (1871), но и параклиса на „Св. Атанас” (1926).

След Освобождението на града (21 ноември 1912), за него предстоят най-трудните години на политическо оцеляване в границите на майка България и за икономическото му съживяване след три кръвопролитни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 – 1918).

Завършили с отнемане на български земи от всички краища на българското землище, част от Родопите все пак остава в границите на България, а в тази част е и Златоград. Жестокият Ньойски договор (1919) откъсва от нас Беломорска Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са убитите и осакатените. Намаляват храни и животни, стоките поскъпват, настъпва глад и нищета.

В тези условия на политическа и икономическа катастрофа, златоградчани се обединяват и построяват заедно параклиса на „Св. Атанас”, като камъните и пясъка изкачват от реката до върха чрез жива верига от народ – малки и големи. По-заможните даряват икони.

Днес, след почти 90 години, пак сме в криза, но това пак не е пречката да изградим още един, макар и по-малък храм от Кръстогорието – този на Света великомъченица Екатерина.

 

(Бр. 4/2012 на „Златоградски вестник”)