Новини

РАЗКАЗВАЧ ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА

петък, 23 декември 2011 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Слово при връчване на Националната награда „Станислав Сивриев” в Златоград 

 

 

На 17 септември в град Златоград за първи път бе връчена Националната литературна награда „Станислав Сивриев” за принос в българската проза и публицистика. Неин пръв носител стана големият български белетрист Никола Радев. Наградата му бе присъдена за сборника с разкази „Седем ключа на вода”, издаден през 2010 година.                          

Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик и е сред малцината ни национални белетристи, които дават облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. Макар че прозата му респектира, около неговото име и творчество не се шуми много. Но и този студент в класа на големия писател Сергей Залигин в литературния иститут „Максим Горки” вероятно е наясно, че в последна сметка между литературната стойност и популярността на писателя почти като правило има пълно разминаване.Сборникът с разкази “Седем ключа на вода” включва седемдесет и пет разказа. Чрез тях писателят доказва своя безспорен белетристичен талант, защото успява да ни впечатли и развълнува с психологически верни образи, със способността да ги изгражда пластично, да ги индивидуализира, да ги направи запомнящи се. Разказите от сборника разкриват писателското майсторство на Никола Радев като способност да усеща и пресъздава различните чувства и състояния, в които изпадат или изпитват моряците. От една страна е романтиката, изразена художествено-поетично. Това е жаждата на човека и душата му да види и срещне нови светове, които го мамят и привличат с тайнствеността на непознатото. Става дума за човешкия порив към откривателство, стремежът да се пребори с природата, да замени пердето с пейзажа, да смени удобствата и уюта на дома с изпитанията на рисковете, когато поривът е по-силен или дори неудържим, на моменти даже авантюристичен, когато мечтите надделяват над сивия прагматизъм. Само с няколко изречения Никола Радев умее да създава обстановка. От отделните щрихи се изгражда  цялостният образ на времето, на града, на държавата, на региона.Силен антимилитаристичен разказ е “Маневри в Суецкия канал”, който е свързан с конкретни и известни събития. Но Никола Радев е разпознал във войната и подчертава преди всичко грозното й, отвратително, отблъскващо лице и го е изразил чрез запомнящи се експресивни натуралистични картини. Войната е видяна и изобразена като най-голямото зло, което разделя, противопоставя и ожесточава хората, превръщайки ги в непримирими смъртни врагове. В “Окото на урагана” писателят е поставил акцента върху моряшкото единение пред общата опасност – тогава няма българи, американци, руснаци, немци, японци и т.н. Всички при SOS се подкрепят, помагат си с информация, съвети и рискована взаимопомощ. Много житейска мъдрост носят някои от героите на разказите, пък и самият Никола Радев. Често четем житейски сентенции, които звучат като афоризми и крилати мисли, извлечени от живота. Осмени са редица човешки слабости и пороци, понякога със сатира, друг път с незлоблив хумор. Когато писателското въображение на Никола Радев се развихри, впечатленията и въздействието са незабравими. Оригинални са асоциациите и писателските сравнения, образите оставят трайни следи в читателското съзнание. Зарисовките на портретите на героите си Никола Радев прави със замах – няколко щриха, някоя подробност, но много важни и – готово. Запомнили сме героя и предугаждаме черти от характера му, досещаме се и предвиждаме, понякога и се питаме как ли биха действали при определени ситуации героите от разказа. Ценни, силни, нравствени и морални хора населяват разказите на Никола Радев. Но понякога и не толкова достойни – завистливи, алчни, подли, отмъстителни, жестоки, интриганти.

В редица от разказите става дума за бездушието на чиновници и началници от параходството и министерството. Те се интересуват само от плановете на корабите и премиите, които ще получат от преизпълнението им, а моряците и техните нужди и съдби за тях нямат особено значение. Писателят не може да се примири с тази социална несправедливост и категорично реагира чрез разказите си, без да се колебае и страхува.

Някои от разказите са съсредоточени около личните драми на моряците /”В живота”/, които понякога прерастват и преминават в трагедии /”Още един грях” и редица други/. Само на една-две страници Никола Радев е разказал и внушил неща, за които на други автори са необходими десетки.

Никола Радев е първият български писател, който пише реално за морето. Преди него морските ни сюжети са изпълнени със супермени, докато „Седем ключа на вода” развенчава мита за супермена. След него всички български автори, пишещи маринистика, създават подобни книги. Разказите от “Седем ключа на вода” на Никола Радев са не само ценен влог в класическата ни маринистика, но са и сред представителните български разкази въобще.

Ще спомена и новелите на Никола Радев „Когато шинелите отесняваха”, „Когато се завръщаме” и четирите му повести – „Маримани”, „Море на вторите бащи”, „Залезът на морските вълци” и „Седмото весло”. Това са силни белетристични творби, в които за пръв път в родната маринистична литература главни герои са и обикновени матроси, а не само морски офицери и командири.Всъщност най-голямото признание за писател Никола Радев получи от Русия - през 2005 година книгата му „Когато Господ ходеше по земята” бе преведена на руски и получи подобаваща  оценка, която бе съпроводена с най-високата литературна награда на Русия - „Михаил Шолохов”. Още по-забележителен е фактът, че Никола Радев е първият чуждестранен творец, който получава наградата, и то в годината на 100-годишния юбилей на Шолохов.И най-важното – Никола Радев няма книга, от която да се притеснява или срамува. Независимо дали е писана през 60-те години на миналия век, или днес.

НИКОЛА  ИВАНОВ

 

(Бр. 20/2011 на „Златоградски вестник”)