Новини

Св. Георги и днес да ни води към победи

сряда, 31 август 2011 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ СЛОВО, ПРОИЗНЕСЕНО В ЧЕРКВАТА “СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”, ПО СЛУЧАЙ НЕЙНАТА 140-ГОДИШНИНА 

 

 

Ваше Високопреподобие, уважаеми отче, уважаеми граждани и гости на родолюбивия и боголюбив град Златоград! 

Днес сме тук, не само за да се черкуваме, но и да отпразнуваме 140-годишнината на този великолепен храм. Когато през м. февруари 1870 г. излиза султанският ферман за учредяване на Българска екзархия, независима от Цариградската патриаршия, златоградчани, въодушевени от този исторически акт, с който се признава съществуването на българската народност в границите на Османската империя, се организират и само за една година построяват този величествен храм, който и днес прави впечатление със своите внушителни размери. Разбира се инициативата за построяване на църквата е на златоградските християни, които са взели най-голямо участие със средства и труд, но за нейното изграждане са съдействали и мохамеданите, даже и някои турци от съседните села. Църквата и иконите са изографисани от едни от най-добрите и известни български иконописци, има и икони от гръцки иконописци. Но църквата се превръща в истински духовен център благодарение на това, че златоградчани и църковното настоятелство не само са успявали да намират добри и достойни свещеници, но и да им помагат. Между тях са поп Никола Рачков от Златоград, свещеник Ангел Инджов от с. Славеино, който е бил и ръководител на златоградския революционен участък при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. (Впрочем той е и инициатор за организирането още преди 115 години на съборите на Роженските поляни). Тук е служил и свещеник Димитър Бекриев, който подпомага д-р Петър Нечаев – украинец белоемигрант, да организира в 1926 г. смесен църковен хор. След като д-р Нечаев заминава за френско Конго в Африка, а след това и като професор за Коста рика, Америка, хорът се поема от Спиро Розов, бежанец от Егейска Македония, който го ръководи дълги години.

И така през всичките изминали 85 години, та до днес, този хор продължава да прави впечатление с прекрасното си изпълнение. Неслучайно софиянци, които са идвали в града, са казвали, че хорът пее така добре, както и хорът в храма “Александър Невски” в столицата. Тук е служил и отец Фьодор Фомичев, руснак белогвардеец, който е оставил най-добри спомени. Но най-дълго и то в най-трудните години от 1943 до 1994 г. в този храм е служил свещеник Атанас Аролски. Той беше почитан и от християни, и от мохамедани като образец на духовен пастир с най-високи добродетели. Неслучайно отец Аролски получи национално признание, като беше обявен за един от първите достойни българи. След него в храма служеше и отец Емил Лилов, златоградчанин, който освен това е и дипломиран художник иконописец, който изографиса много икони за златоградските и други храмове и параклиси.Да се надяваме, че и днес Бог ще помогне на златоградчани да си намерят свещеник, който да е достоен продължител на делото на неговите предшественици. Да се помолим на Бог и занапред да закриля златоградчани и да ги дарява със здраве и благоденствие, а Свети Георги Победоносец и занапред да ни води към победи в културното и стопанското развитие, както и към единението на българския народ.

Величко Пачилов

 

(Бр. 10/2011 на „Златоградски вестник”)