Новини

Редове за едно злощастно заседание на местните законджии

събота, 04 юни 2011 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

На заседание на ОбС през януари залата в общината се изпълни с народ, дошъл да настоява пред съветниците най-после да включат в дневния ред 5-6 докладни записки, внасяни от кмета на общината месеци наред, но недопускани от председателя Пламен Чингаров до сесия, без ясни мотиви и обяснение.

Затова пък множеството дошли граждани съвсем ясно изразяваха недоволството си от гьнсуратлъка на съветниците, говорител на които стана съветникът Сидеров. Той вземаше думата непрекъснато, апострофирайки нагло гостите, сякаш сесиите са кафенето на шурето му. И тук отново се прояви безсилието на председателя да ръководи и овладява положението в залата, нарушавано гороломно от партньора му Сидеров.

Гост на заседанието беше и самият областен управител Стефан Стайков, дошъл специално  в Златоград, за да вразуми нашенци да приемат предлаганите от кмета докладни, за да не изгуби общината около 12 млн. лв. от вече одобрените от различни министерства и фондове проекти, за повечето от които са подписани и договорите за плащане. Мнозинството обаче по комунистически му опонираше и отново отхвърли предлаганите за дневния ред проекти, под единственият предлог, че не са минали в комисиите, обясняваше упорито законджията Сидеров. Което обаче не му попречи да пробута докладна записка на Чингаров за боклуците, по-късно на същата сесия, внесена в последния момент, без знанието на кмета, а и също без да е минавала в комисии… Този двоен аршин, който е само една от хватките на Сидеровци в противопоставянето на кмета на общината, можем да допълним и с друга сценка.

При една от поредните пледоарии на Сидеров, в която той обещаваше въпросните докладни да се приемат на извънредна сесия след два дни, от залата се започна ропот и викове, сред които и глас: „Лъжеш, Сидеров, лъжеш! Няма да ти е за първи път да ни излъжеш!” При което същият се обърна към госта, специално поканен да присъства на сесията, с думите: „Млъкни бе, мръсник!” След което друг гост от залата каза: „Млъкни малко ти, защо той да мълчи!” Отговорът на законджията: „Ти пък кво се обаждаш, бе! Толкова ли ниско и ти си паднал?”

Тези „официални” диалози достатъчно красноречиво говорят не само за културата на вживялите се в ролята на управници на града, но също така и за нивото, до което една група самозабравили се егоцентрици принизиха общинските сесии, на които иначе цяла община би трябвало да разчита за решаване на множество и все по-остри проблеми.

Но да разчиташ на типажи, които са си въобразили, че трябва да диктуват какво и как да става в една община, да определят нейната управленска, включително финансова, политика, без да носят ни най-малка отговорност за последиците от решенията си, прехвърляйки всичко на администрацията в общината… Това май е кауза пердута! В която се оглеждат все по-често и самите избиратели, осъзнали истинския лик на онези, които са изпратили около заседателната маса. А от банкнотите, които приемаха по списък, май вече започна да им нагарча.

 

(Бр. 4/2011 на „Златоградски вестник”)