Новини

БСП отново е живковистка партия

вторник, 04 януари 2011 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Това твърди председателят на БСП-Златоград от началото на прехода към демокрация, депутат по времето на Виденов и Първанов, а след това и един от шефовете на БНБ, Кольо Парамов

 

Първанов изживява днес тежък синдром. Той не знае закъде да тръгне, не знае как да започне, не знае на кого да повярва, защото предишното му издигане беше „суфлирано” с прецизност, на което самият аз съм свидетел.

Но това е малката беда. Голямата е, че президентът може да осъмне и като плагиат в политиката. През 2005-2006 г. Георги Желев от Добрич (Бог да го прости) и моя скромна милост бяхме ангажирани от проф. Димитър Иванов от Лондон с новата му идея като визия за участие на гражданското общество в политиката. И тъкмо тръгнахме от „Позитано” – Първанов получи указание да се „освободи” от лондонския професор. Нещо повече, проф. Димитър Иванов беше заменен от другарката Катя Николова. Уникален парадокс на прехода и уникално унижение за подготвените и смислени хора.

Днес същият този президент се е сетил отново за предимството на гражданското общество, за идеите на „Гражданския съюз за нова България” и иска да ги ползва. Няма лошо. Но без плагиатство и без Парамов. Защо?

Тези дни, впрочем последните два месеца, усърдно се занимавам с теория и документи, за да отговоря достойно на десетте лъжи, които ми бяха вменени заради прехода. Като работа, и в Лондон, и в София по спомените за новата ми книга – „Въпросите на деня”, откривам и някои взаимовръзки, чрез които се налага сериозна и детайлна оценка около същността на работата на президента Първанов.

Много ме обвиняват, че съм бил член на БКП/БСП. Да, бях такъв. Станах член на БКП през юли 1973 г. и членувах в БСП до декември 1993 г.

След 10-ти ноември БКП тръгна към промяната, тръгна към раздялата с Живков, за да се завърне след 10 години към неговите наследствени кадри и най-вече към неговите прийоми. Ако бях останал в тази БСП днес, щях да се срамувам много, че не съм се откъснал навреме от фалшивата и лъжовна перспектива. Когато БСП започна да баламосва лявото пространство по най-изкривения начин, мен ме нямаше там. Нещо повече, аз съм първият депутат от БСП, който е напуснал партията си като такъв, въпреки очертаващата се блестяща политическа кариера. За огромно съжаление тези, които искахме да променим БСП отвътре, бяхме много малко, а и наистина предадени. Докато Андрей Луканов бе жив, имаше някаква надежда, че паритетът би се постигнал и с външна помощ. След наглото му убийство бъдещето бе вече ясно. Следваше пълна реживковизация и безскрупулно натрупване на капитала за сметка на социални популизми и фалшиви социологически експерименти за заблуда на целия български народ.

Един ден, а той няма да е далеч, всички в България ще разберат, че основният радетел, проводник и реализатор на тази пагубна политика на реживковизация не е кой да е, а самият Георги Първанов – президентът на Р.Б.

Изпращайки Станишев в Лондон да продължи обучението си, осигурявайки му стипендия и политическо бъдеще в БСП, Първанов и Премянов реализираха първата, но основна политическа и организационна грешка по пътя на реживковизацията на БСП. Абсурдно бе наследникът на най-близкия до Живков външнополитически идеолог на живковизма – Димитър Станишев, да поведе друга политика освен бавно и частично, малко по малко да реживковизира БСП.

Някои ме обвинява днес, че съм бил ляв. Да, по същество аз съм ляв и никой не може да ме обвинява за това. Такива са ми разбиранията и така ги обяснявам, без каквито и да е намерения за промяна. Но управленският стил на Живков не можах да разбера и никога не съм го разбирал. Защото едно е да моделираш ляво управление с присъщите му социалдемократически принципи, друго е да докараш Станишев да управлява с лъжа и да прилепиш Живковите традиции към него.

По същество за късната манипулация на Живков и лъжите от НДСВ нямат нищо общо с лявото и дясното. Те са едни и същи и чрез лъжите си са се реализирали твърде успешно като такива в загнилата българска политическа среда. А политическата среда в България за последните 9-10 години и в БСП бе създадена от Първанов и инструмента му Станишев. Избирането на Сергей Станишев за председател на БСП е най-голямото предателство към 10-ти ноември. Към желанието на хиляди леви и социално обвързани или пренебрегнати привърженици на партията да бъде освободена от схоластиката, догматизма и прийомите на Живков. Да бъде освободена БСП от стила на елементарната хитрост и шмекеруване – едно да се прави, друго да се говори, трето да се краде! И затова е твърде виновен Георги Първанов!

Избирането на Сергей Станишев за министър-председател на България е възможно най-елементарното и глупаво предателство срещу държавата ни. Избирането на Сергей Станишев за министър-председател е най-големият парадокс за Нова България и огромна обида към политическата история на държавата ни. Да поставиш за министър-председател в една толкова сложна и противоречива обстановка на Балканите, на една толкова бедна и разпасана държава човек без характер, без да е служил в армията, без един ден трудов стаж, без елементарен стопански опит, без семейство, е повече от предателство. И за това е твърде виновен Георги Първанов!

Това предателство означава да отвориш открито, отвсякъде държавата към беззаконие и кражба, да я лишиш от информация, да блокираш службите й, като ги направиш зависими от престъпността и бандитизма. Връх на този уникален политически цинизъм е да назначиш Румен Петков за вътрешен министър. И така на практика да създадеш държава на безскрупулността и безвремието, държава на олигархията и групировките – просто една нова латино-нарко държава на Балканите.

Днес Първанов трябва да си скубе косите, че и той като Тони Блеър е поставил за свой наследник в партията най-неподходящия. Дано президентът да се е убедил вече, че подобно на Браун и Станишев страда от „вродена липса на политически инстинкт” и е „манипулативна фигура, провалила неговата партия”.

Подобно на Блеър, Първанов трябва бързо да пише спомените си и искрено да каже за кукловодите всичко, за зависимостта и колко голяма е била тя, за лукавството и подлеците около нея. Само по този начин ще се отърве поне малко от постоянно натрапващата му се вътрешна угроза, че не е направил онова, от което е имала нужда България.

Повече от половината време – цели 12-13 години от фалшивия и ароганетен преход на България, е под егидата на Георги Първанов, и никой не иска да го изрече на глас. И когато винаги наближава 10-ти ноември, трябва да имаме смелостта и честта да признаем за старта на промяната и за реализацията й. Трябва ясно да се знае за поколенията, че и Първанов, и Станишев се оказаха тотални неблагодарници към спомена, към силата на Андрей Луканов. А може би и не са ги разбирали. Нали са историци? Те отдавна забравиха за неговото семейство и като истински сомнамбули не искат да си спомнят за човека, който бе еманципирал в себе си убедеността си за промяна и новото политическо бъдеще и място на България. Днес Андрей Луканов стряска и на сън Георги Първанов и Станишев. Защото ако не беше той, първият щеше да прехвърля още от рафт на рафт прашасалите томове за историята на македонските войводи. А вторият – с наученото за военните мундири и името на баща си щеше да живее със спомена по неосъществените си мечти. Благодарение на Андрей Луканов Георги Първанов е човек, когото днес познава целият свят, а Станишев е персона, вписала се в голямата българска политика по недопустимата случайност. И то без дух, без мисъл, без работа, без риск, само заради едното име и полъха на партизаните от отряда „Чавдар”.

Тази реална червена угнетеност не е нито в стила, нито в разбиранията на политиците извън БСП. Те не са длъжни да знаят за нашите вътрешни трагедии след 1923-1925 г., те нямат понятие за „големите вътрешни партийни врагове”, за какъвто ме смятат и мен. Но всичко е до време и трябва да се знае от следващите. А днес в БСП се разсъждава по други условия, с други критерии, със силата и шумоленето на банкноти, без идея, без държава, само заради едната представителност и парадигмата на „аз-ът”, на слепите им водачи. Днес БСП няма никакви ангажименти и принципи като последователност и явност, като човечност и солидарност, а само едната всеядност в защита на интереса на онези, които ни баламосват вече 20 години.

Днес в БСП тихо витае духът на Георги Първанов, без да усещат, че той вече е история. История в аванс, която един ден ще бъде оприличена с много разкрития, с много падения и позори, в които не мога да бъда включен и съм твърде далеч от тях.

Кольо Парамов

 

(Бр. 19/2010 на „Златоградски вестник”)