Новини

13 милиона кубика хвостов пясък „зрее” между Златоград и Ерма река

понеделник, 11 май 2009 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

 

+ През 2003 „Горубсо” приема специална екологична програма по обезопасяване на хвостохранилището, която никога не изпълнява

 

Най- голямото хидросъоръжене в община Златоград - хвостохранилище „Ерма река”, в последно време остава в сянка от полезрението, както на тези, които го стопанисват и контролират, така и на златоградската общественост. Във всички публикации за  града се пише най-вече за язовир „Златоград”, без да се коментира каквото и да е било за хвостохранилището.

А всъщност е нужна повече информация за това голямо и особено опасно съоръжение, което обезпечава механично пречистване във водното огледало на отпадъчните води от  Ермореченската обогатителна   фабрика и рудниците Мързян, Гюдюрска, Градище и Ерма река. То е язовирен тип, пуснато в експлоатация  през  1964 г. Стената  му  прегражда река Ерма  на разклона за с. Ерма река. Между основния замърсител – флотационната фабрика, и стената на хвостохранилището, е създадено утаечно езеро с дължина 5-6 км,  в което се отлагат твърдата фаза и тежките метали с едрина  на ситен пясък. Според запознати, обемът на натрупания в момента  отпадъчен продукт е 13 милиона куб. м. Според тях, ако сравним  водния обем на язовир „Златоград”, който е 4.4 милиона кубика, то по обем хвостохранилище Ерма  река е почти три пъти по-голямо. След   избистряне,  водите изтичат от езерото през шахтов преливник и по безнапорна галерия постъпват в река Върбица. От многогодишната експлоатация на хвостохранилището и от периодичния контрол  чрез вземане на водни проби, ефекта от пречистването е добър. Единствено над пределно допустимите норми в отделни проби са показателите на мангана. Това обаче не е в резултат на рудодобивната  дейност, а от замърсяване на района по естествен път.

Ако приемем,  че   проблемът  с появилите се  кухини в  основната подпорна стена  преди  15 г. е трайно решен, то  може  да се каже, че досега  хвостохранилището край Ерма река е било едно надеждно и добре функциониращо  хидросъоръжение.  Доказателство за това е чистата река и наличието на риба в нея. Може ли обаче да се направи същия извод  за него и сега?След приватизацията през 2002 г., в изготвения „Проект за годишен добив и преработка на оловно-цинкови руди през 2003 г. в „Горубсо-Златоград” АД”, четем: 

 

ПРОГРАМА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА “ГОРУБСО- ЗЛАТОГРАД” АД  В СЪОТВЕТСТВИЕ С НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

 

1. Продължаване изграждането на хвостохранилище “Ерма река”, в частите по надграждане на тялото на стената и преливника, инжекционно  заздравителни мероприятия и запълнителни работи.

2. Почистване коритото на река Ерма от наноси на руднична баластра и други отпадъци за ограничаване запълването на свободните обеми в чашата на хвостохранилището

3. Издръжка на звено за почистване на пътищата от разпилени частици при транспорта на рудата, концентратите и баластрата, чрез периодично почистване, измиване и оросяване на пътищата и улиците в селото.

4. За намаляване на запрашеността при транспорта на концентратите задължително ще се използват платнища-покривала.

5. Ограничаване на движението на транспортни и други средства през селото в нощно време, както и ограничаване на скоростта на движението им за намаляване нивото на шума през нощта.

6. Ограничаване работата на пневматични и други машини с високи работни характеристики на шума, работещи на промишлени площадки в близост до застроени райони и в населени места.

7. Преустановяване извършването на частични взривни работи за разгърмяване на едрогабаритни на бункерни стопанства и други товаро-разтоварни възли през нощта, в близост до застроени райони и в населени места.

8. Канализиране на рудничните води от находищата в ликвидация от Ермореченското и Маданското рудни полета в промишленият канал на хвостохранилището, с цел намаляване въздействието им върху замърсяването на водите в река Ерма.

9. Създаване на възможности за механично пречистване на руднични води от р-к Мързян, чрез отвеждането им в затопените обеми на ликвидираното находище Мързян-юг.

10. Използване на системи със запълнение за намаляване на отпадъка в хвостохранилището и депата за руднична баластра.

11. Изграждане на мониторинг за наблюдение и периодичен контрол на питейните и промишлените води в района, както и пречиствателния ефект на хвостохранилището.

12. Намаляване на относителния дял за отопление с течни и твърди горива на промишлени и битови помещения с цел намаляване на замърсяването на въздуха и създаване на възможност за отопление чрез използване на геотермална енергия.

13. Създаване на комплексна система по управление на отпадъците от нефтопродукти.

14. Заустване на битови и фекални води от обитаваните помещения.

15. Почистване на периметрите и площите на промишлените площадки и райони от метални, дървени и други отпадъци.

16. Взаимодействие с общината за създаване на по-добра организация за събиране и извозване на битовите отпадъци от промишлените и битови помещения и сгради.

17. Ограничаване и пестеливо използване на води от язовир “Златоград” за промишлени нужди на Обогатителната фабрика, като за целта предимно ще се използват руднични и оборотни води.

18. Изпълнение на предписанията и препоръките на изготвените ОВОС за отделните обекти.

19. Разработване и внедряване на мероприятия и дейности по опазване на земните недра.

20. Разработване на програма за привеждане дейността на “Горубсо Златоград” АД в съответствие с нормативната уредба по околна и работна среда.

21. Разработване на краткосрочен план за действие по управление на отпадъците в “Горубсо-Златоград” АД .

Както се вижда от програмата, приоритет номер  едно, най-важното условие от екологична и безопасна гледна точка, са посочени  мероприятията,  свързани с Хвостохранилище Ерма река.

 

В същия  проект по-конкретно  е записано:

ОРГАНИЗАЦИОННО -ТЕХНИЧЕСКИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ПРЕЗ 2003 ГОДИНА       ХВОСТОХРАНИЛИЩЕ “ЕРМА РЕКА”

1. Асфалтиране изпълнената стоманобетонова диафрагма от к. 582 до к. 583.

2. Насип от хвост между изпълнения насип от баластра и диафрагмата към водния откос – 500 куб. м

3. Насип от баластра от к. 582 до к. 583 – 12000 куб. м

4. Направа на 4 бр. репери за бермата на к. 577

5. Почистване канала след прага за общата филтрация

6. Инжектиране изпълнения бетонов зъб за връзка на диафрагмата с левия скат”.

За съжаление, от приватизацията на „Горубсо-Златоград” АД до сега,  за период от 6 години, при активна работа на дружеството, освен надграждане на преливника  с 1 м и почистване канала след прага за общата филтрация, нито едно друго  условие за нормална работа  на хвостохранилището не е направено.  Извършеното надграждане на преливника, въпреки че е в рамките на допустимата денивелация, не само че няма отношение към  стабилизиране на стената, но води  и до по-голям риск от преливане на водата. Неизпълнението на  посочените мероприятия би довело до две възможни  опасности :

- Преминаване на стерил през преливника и замърсяване на  река Върбица;

- Нарушаване  целостта на  основната стена и изнасяне в река Върбица  на складираните  13 млн. куб. м  отпадъчни продукти.

Първата възможна  опасност  се създава  от  изчерпващия се обем на утаечното езеро.  При условие, че няма проливни дъждове, неговия обем  би се запълнил до 4-5 месеца. През този период обаче, ако паднат проливни дъждове, то отпадъчния продукт от устието на хвостохранилището, веднага  ще се придвижи и ще запълни  останалия минимален обем на утаечното езеро, след което ще прелее през преливника и ще замърси река Върбица.  В резултат на това  възстановеното сега  екологично  равновесие в реката ще бъде повторно нарушено, както това се е случило след пуска на флотационна фабрика Ерма река без хвостохранилище  преди 45 години.

Втората  възможна опасност, която съществува,  е  свързана с цялостното състояние на хвостохранилището,  за недопускане  прокъсване на основната  му стена. Не е възможно в настоящия материал да се направи пълна оценка на неговото състояние. Достатъчно е обаче да кажем, че след като специалистите от „Горубсо-Златоград” записват преди шест години определени изисквания, свързани с безопасността на хидросъоръжението и  след това  някой ги  забравя, или не желае  да изпълни, то няма  как  да не  съществува  опасност. А държавните контролни органи в района като Басейнова дирекция-Пловдив, Районната инспекция  по околна среда и водите в Смолян и др., освен анализите за чистотата на водата, които периодично извършват,  е добре да се занимае с посочените по-горе  проблеми.

Тревога  разбира се буди незаинтересоваността от проблемите на хвостохранилището  от  изпълнителния директор  на дружеството, който е икономист по образование,  но носи пряка отговорност за него.

Необходимо е жителите на общината ни да знаят,  че  ако се случи скъсване на основната стена на хвостохранилище „Ерма река”, наличния обем  от  13 млн. куб. м. отпадък, ще се изнесе от хвостохранилището, запълвайки  речното корито и терените около него на десетки километри, а Златоград ще бъде залят  до ниво втори етаж на  сградата на общината. Което би било истинска човешка  и екологична трагедия.

Затова може би са  прави онези, които препоръчват веднага да се спре основния замърсител - Обогатителна фабрика Ерма река, а компетентните органи, съвместно с представители на община Златоград да извършат пълна проверка на хвостохранилището и резултатите да бъдат   публикувани  в  средствата  за масова  информация.

Резултатите от химическите анализи  на водните проби след хвостохранилището също трябва периодично  да се публикуват.

А защо не и общинския  съвет да разгледа на специална сесия състоянието на хидросъоръженията  в общината.

 

(Бр. 5/2009 на „Златоградски вестник”)