Новини

Борбеността е в характера на вестника

вторник, 17 март 2009 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

 

Скъпи приятелю,

Сякаш вчера беше, когато завършихме висшето си образование и се разпиляхме в разни посоки, за да се срещнем след време. А твойта посока се оказа твърде интересна. Ти не задрапа с нокти и зъби към големия град. Върна се в родната планина и стана журналист. Какво толкова? – биха казали мнозина. Немалко млади специалисти, завършили специалност Българска филология, се отдават на журналистическата професия, макар донякъде това да не им е работа. А всъщност да си журналист професия ли е или призвание?

И тъй, ти почиракува в Смолян, пробва сили в Рудозем и накрая се озова в родния Златоград. Тук запретна ръкави и създаде „Златоградски вестник”. И като на шега твоята рожба вече започна 20 години. Една суха статистика, зад която само родителят си знае какво е патил със своята рожба. Тук си позволявам да споделя свои впечатления от „Златоградски вестник”.

Първо трябва да се изтъкне, че 20 години съществуване е прекалено голям срок за един провинциален вестник, списван в малко градче. В Родопите друго подобно издание няма. А и в цяла България, ако има такива, то те се броят на пръсти. Малките вестници са обречени да преживеят някоя и друга година и да спрат съществуването си. Особено днес, в условията на съвременните икономически реалности. А създателите им се отправят към други предизвикателства. Но „Златоградски вестник”, напук на всичко, все оцелява. Много са причините за това дълголетие, но основната е борбеността и големият оптимизъм на главния редактор.

Несъмнено достойнство на вестника е, че през годините той си остана независим. Скептиците биха промърморили, че независими няма. Всеки е зависим от някого и от нещо. Но тази максима в случая има своето изключение. Създателят му успя (само той си знае как и на каква цена) да не го превръща в трибуна на отделни партии и коалиции, на икономически силни хора на деня, макар да е показвал своите пристрастия. А за това се искат дебели нерви, пък и немалка доза родопски инать. Така постепенно изданието се превърна в своеобразна трибуна на отстояване на българщината, на борбата с уродливите явления в посттоталитарното ни провинциално битие. А в дълбоката провинция всички тези уродливи явления имат свой специфичен облик.

И понеже споменах за борбеност, трябва да се отбележи и нещо за характера на вестника. Който е разлиствал страниците му през годините, е разбрал, че създателят му е безкомпромисен. Критиката, много често твърде остра, е и за дребния златоградски чиновник, и за кметската управа, и за представителите на едрия бизнес тук. Често тя е насочена към областното управление в Смолян, че и по-нагоре. Но в малкия градец тази критика понякога се приема твърде лично, което води до съществени промени в тесните приятелски и в по-широките роднински взаимоотношения. Несъмнено достойнство на вестника е силно полемичният характер на критичните материали в него. Днес дори в големите републикански вестникарски издания острите критични материали са малко. Страниците им са пълни с „жълти” новини и евтини сензации. А „Златоградски вестник” заслужава да се изучава от бъдещите журналисти във водещите ни ВУЗ-ове като пример за критична журналистика. Е, и главният му редактор понякога изпада в крайности, но това е неминуемо.

Както споменах по-горе, изданието е стожер на българщината в края. Публикуват се множество материали, свързани с историята и етнографията на Златоградско. Води се безкомпромисна борба срещу различни опити за „пренаписване” на родната история на регионалнио и на общобългарско ниво. За пръв път в това родопско издание се появиха материали за българоезичното население в Южните Родопи. Свое достойно място има и темата за екологията. И въобще - вестникът през тези години е водил един пълнокръвен живот и е запълвал една празнина в бита на златоградчани. Друг е въпросът доколко те оценяват това. А може би и в тоя случай важи старата максима, че едва когато го няма, хората оценяват важността и ценността на едно явление. А „Златоградски вестник” си е явление в обществения живот на Златоград. Ще бъде твърде жалко, ако в днешните трудни времена той прекрати съществуването си. Да се надяваме, че вездесъщият главен редактор ще намери сили да преодолее новите трудности, пред които е изправен, за да просъществува рожбата му. Но за това трябва и всички ние, читатели и съмишленици, да помогнем - за да има Златоград своят вестник с неподправен облик.

Надявам се да дочакаме 30-годишнината на вестника и да я отбележим подобаващо. А на създателя му пожелавам много здраве и по-голям хъс и борбеност, за да просъществува рожбата му, внасяща специфичен колорит в златоградското битие.

 

Д-р Георги Митринов

Институт за български език-София,

носител на Медал за заслуги към Златоград

 

(Бр. 1/2009 на „Златоградски вестник”)