Новини

Второ минаре в Старцево се строи въпреки общественото недоволство

събота, 29 ноември 2008 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Как Експертният съвет по устройство на територията към общината действа като репресивен орган

 

Преди време информирахме читателите за създалото се разделение сред жителите на с. Старцево, вследствие избухналия конфликт по повод строежа на минарето към „молитвения дом” тук. Тогава се твърдеше, че първоначално сградата на разклона с Неделино била замислена като мохамеданско училище и не се предвиждало минаре. В последствие обаче лъснала заблудата от страна на джамийските деятели, които със завършването на строежа, се разтичали да събират документи и за минаре.

И така започва конфликтът. Защото наистина – в разрешението за строеж на молитвения дом, което получили през месец май 2003 г., тогавашният главен архитект Катрев изрично е посочил: „Разрешението се издава...без одобрение на предвидена в проект кула”.  

В организираната подписка сред жителите срещу строителството се разписали стотици, несъгласни в началото на селото им да се извисява мюсюлманският символ, от който ще се разнасят гръмовните писъци, записани на магнетофон. Опасенията обаче не са само за високоговорителите, но и за външния вид на селото, което местни деятели държали да променят в източен „талибански” стил, смятат хората. В многобройните мнения, съпровождащи подписката, се изразява тревога от възродената джамийска агресия в селото, подтиквана и стимулирана неслучайно. Говори се за безмислието в едно такова малко населено място да има две джамии, които са празни по правило, но ще се конкурират по силата на звучащите уредби. Иска се „помощ от България”, призовава се също „разумът на вярващите да надделее”.

„Излишно се ислямизира селото и района. – четем в едно от мненията. – Това ще отблъсне не само туристите, но и желаещите да купуват тук имоти за вилни нужди”.

Жителите изпращат и жалба в ОбС, с молба техните нови избраници да спрат строежа на минарето. „В Малката махала, където е строежа, 90 на сто от хората са против, не желаят да слушат мюезин, който им се пуска по пет пъти на ден по уредба с превишаващ нормите шум”, пишат хората. Според тях: „С усилията на 5-6 старчета се нанасят вреди за развитието на района и на бъдещето на младите хора, неприемащи тази насилствена ислямизация”; „Не е ясно от къде е финансирането на строежа, с чии средства става той. Молим да се спре и отмени строежа на това нежелано минаре и заклеймяването на района като ислямистки, въпреки желанието на населението, от „незнайни” фанатици със стратегически планове.”

Да цитираме и краят на жалбата до ОбС и кмета на общината: „С този строеж се нарушават принципите на демокрацията и конституцията на страната, като малцинството в случая, упражняващо някакви субективни права, нарушава правата на мнозинството от селото”.

Всички тези жалби обаче се оказват „глас в пустиня”, защото изграждането става възможно с разрешение за строеж № 8 от 31 януари 2007, издадено от гл. архитект на общината Руска Запрянова, влезнало в сила на 15 февруари същата година. Правната комисия на председателя Джангалов отлага на няколко пъти внасянето на цитираната жалба на хората в заседание през пролетта на тази година, а ОбС дори не ги удостоява с внимание, като приеме някакво решение по проблема. Измива си ръцете, отпращайки го към техническите служби. Оттам обаче действат репресивно и строго бюрократически, без излишни съображения за мнозинства и малцинства. Искат документи. И издават документи и всякакви разрешителни. И вместо да тушират, всъщност подклаждат напрежението в Старцево, уреждайки едни за сметка на други, при това повечето. На личния протест от страна на Искра Джандева, през чийто имот ще се вее въпросното минаре, администрацията отговаря със „Съобщение”, в което изброява десетина души „заинтересовани” лица, подписали, че са запознати с издаденото разрешение за строеж. „Запознати”, но не съгласни, пък и никой не ги пита за някакво съгласие. И в това „съобщение” може да се види как всички подписи и дати са излезли от една и съща ръка, която дори не си е дала труда поне да разнообрази някак почерка си, че да не личи едноличното й авторство.... От протокола към решението на Експертния съвет по строителството към общината пък разбираме защо г-н Джангалов отлагаше разглеждането на жалбата на хората в комисията, която председателства и защо нямаше решение на ОбС по проблема – ами той също е член на този Експертен съвет, подписал разрешението за минарето, а като зам.-председател на ОбС едва ли ще може да си позволи обратно гласуване. Оставяме настрана фактът от неговата служебна зависимост като юрисконсулт на една местна депесарска фирма. И така ставаме свидетели как един общински орган от експертен става репресивен, обслужвайки „малка група фанатизирани старци”, заставайки срещу интересите и самочувствието на огромното мнозинство хора от с. Старцево.

Затова реакцията на хората е точна – ако съвременната демокрация се определя като управление на мнозинството, но при зачитане интересите на малцинството, тук имаме управление на малцинството, при зачитане интересите само на малцинството. С цитата по-долу искаме да кажем и на тях, а и на другите в селото, като потърпевши, колко са далеч тамошните „вярващи” от същността на религията, която изпълняват, опасвайки го с кабели и говорители, тормозещи ежедневно всяко кътче на китното някога селце. Мнението е на ръководителя на турската редакция на „Дойче веле” Бахаедин Гюнгьор, дадено пред българския писател Александър Андреев по повод все повече избуяващите проблеми с джамиите в България, след вземането на властта от една турско-комунистическа олигархия преди осем години: „Религиозният човек носи вярата в себе си и няма нужда да вдига шум около нея. Според мен джамиите трябва да се съобразяват с околните, да не им пречат. Особено когато се намират и сред християнски църковни общности. Да се привежда като контрааргумент, че църквите пък бият камбаните, е непродуктивно и това противопоставяне не води до нищо. В Германия например мюезинът зове към молитва само вътре в джамията, неговият зов се чува само в двора й. Смятам това за добро решение. А светият пророк Мохамед е казал, че „...когато отиваш на молитва, трябва да се отклониш от пътя си, ако има опасност да вдигнеш шум, да смутиш спящите, работещите, малките деца, болните или бременните жени”. Това е много мъдро, молитвата е нещо свято и всеки трябва да се моли така, че да не уврежда свободата на другия. Особено правото му на спокойствие, когато става дума за утринните молитви на мюсюлманите.”

 

(Бр. 17/2008 на „Златоградски вестник”)