Калин МАНОЛОВ
6. А оръжията за Украйна започнаха ли с Гюров и неговия дарител?
Точно обратното. Най-големият бум на българската оръжейна индустрия след началото на войната стана, докато Румен Радев беше президент, а Илияна Йотова — вицепрезидент. Българският военен износ нарасна от около 650 млн. евро през 2021 г. до около 2,8 млрд. евро през 2024 г. Само за 2022–2024 г. военният износ достигна около 13 млрд. лева. Това е четирикратен ръст. И България не влезе във война с Русия.
7. А стигаше ли българското оръжие до Украйна?
Да. И то в огромни количества. В критичните първи месеци на войната около една трета от необходимите на украинската армия боеприпаси идваха от България. Всичко това ставаше при Радев и Йотова. И Русия не нападна България. Затова въпросът е елементарен: как една трета от боеприпасите на Украйна не ни вкараха във война, а един дарител на Гюров, свързван с дронове, изведнъж щял да предизвика Трета световна?
8. А кой стои зад огромната българска оръжейна индустрия? Само хора около Гюров ли?
Разбира се, че не. ВМЗ–Сопот е държавен. България и Rheinmetall създадоха проект за около 1 млрд. евро за производство на артилерийски боеприпаси и взривни материали. Отбранителната индустрия се подкрепя от държавата, ГЕРБ и различни политически сили. Ако производството на оръжие те прави „партия на войната", половината българска политическа система трябва да бъде наречена така.
9. Каква е истината за „дарителя с дроновете"?
Най-важното е просто: дарението за Гюров е публично, дарителят е публичен, сумата е публична и фирмата е публична. Информацията е в регистъра на Сметната палата. Не говорим за куфарче в тъмна стая, а за декларирани пари, които всеки може да провери. Между „дарител има бизнес, свързан с дронове" и „Гюров ще започне война с Русия", има огромна логическа пропаст.
10. А виждаме ли със същата яснота всички пари зад ПБ, ГЕРБ и останалите партийни машини?
Това е истинският въпрос. При Гюров виждаме големите дарители с имената и сумите им. При големите партийни машини виждаме билбордове, телевизионно присъствие, сайтове, платени публикации, социални мрежи и огромна организационна инфраструктура. България отдавна има проблем с непрозрачното политическо финансиране и с разходи през трети лица, които трудно се проследяват. Вашият документ точно това поставя като въпрос: когато видимият мащаб на една кампания не съответства очевидно на декларираните средства, обществото има право да пита откъде идват парите. Дарителите на Гюров са на масата. Покажете и останалите пари. Всички.
(Още за размисъл – в новия брой)