Захари КАРАБАШЛИЕВ
Без да влизам в дискусии, без да се обяснявам защо не си гледам книгите, а вземам отношение по наболели теми, няколко думи по повод президентските избори — защото и критическото мислене, и истината, и паметта са важни. Първо: днес се занимаваме с Румен Радев не заради някой друг, а заради Бойко Борисов. Той е лично негова заслуга. Защо? Защото преди 10 години от всички възможни достойни хора, Борисов издигна една обидна за всеки здравомислещ човек кандидатура — жена без качества, заслуги или характер, жена, която никой сега не помни и не знае къде е.
Той не подкрепи собствения си президент Плевнелиев по онова време.
Защо?! Сигурен съм — заради твърдата му позиция относно анексията на Крим от Русия. Просто тогава някой скръцна със зъби на Борисов и той си го изостави.
и да продължим — огромен брой хора гласуваха за Румен Радев протестно, заради нелепата банкянска кандидатура. А и все пак за Радев тогава не се знаеше нищо - беше уж „натовски“ генерал, учил в САЩ не-знам-какво, удобно се забрави, че е форматиран в соцказарма.
Не излязоха кой знае какви компромати срещу него. Не излязоха и достатъчно хора да гласуват. Защото нямаше и за кого. И тук е проблемът. Винаги е бил. Партийните централи — не само тук, а и навсякъде по света — рядко са в състояние да излъчат достоен, силен, достатъчно независим кандидат. Защо? Защото такива хора трудно минават през цедката, през центрофугата на партиите, през партийната дисциплина. И това е нормално — и за партиите, и за силните лидери. И така дълго време ние нямахме подходящ и достоен кандидат за президентската институция.
Второ: миналогодишните протести не постигнаха резултата, от който всички се нуждаехме.
Те просто послужиха на „дълбоката държава“ да изпревари събитията, да разбута кошера, да се преподреди, да изтегли Борисов и самозабравилия се Пеевски на втори план и да избута напред Радев.
Трето: никой не очакваше, че един служебен кабинет само за 6–7 седмици ще успее да постигне това, което кабинетът на Андрей Гюров успя. Да внуши у хората усещане за нормалност, да вкара в страната стотици милиони евро, забавени от предишни правителства по европейските планове за развитие, да събере компетентни хора с характер в управлението, да излъчва приличие и почтеност, да създаде образа на това какво е то „държавност“. Само за няколко седмици.
И тогава се размечтахме — ами какво ако това продължи? Какво - ако имаме такива хора занапред начело на страната? Какво би могло да бъде. Но не. Дойдоха избори и…
Четвърто: никой не очакваше, че аритметиката може и да се обърка и да се избере еднопартийно правителство. Включително Радев. Никаква радост никой не видя у Радев, че е спечелил. Няма и да види. Съдбата така реши, че той ще си сърба попарата, която сам си дроби вече години наред — да просъсква отвреме-навреме за цената на тока, за горивата и хляба, да обвинява „партиите“, да недоволства от правосъдието, да вещае, да вещае…
Ето, сега никой не му пречи да постигне всичко, което обеща на избирателите си. Но тъй като това няма как да стане, очакват го интересни времена. Много интересни времена.
Междувременно след седмица идват може би най-важните от много години насам избори. Трябва да се гласува. И тук, може би най-важното да кажа, е - ние трябва да сме убедени, че сега е време да се заравят томахавки, да се градят мостове, да се протягат ръце.
И Бойко Борисов има шанс да постъпи достойно и да насърчи избирателите си да подкрепят най-близката по профил кандидатура за "европейско развитие на България".
Защото след седмица се гласува не за партии, за цветове и подробности, а за цивилизация, за държавност, за държава. И аз ще гласувам за държава мирна, стабилна, справедлива и хуманна. Точно затова ще гласувам за Гюров/Кандев…