Захари КАРАБАШЛИЕВ

„Добродетели и религии“ като задължителен учебен предмет беше лансиран през 2025 от ГЕРБ и ДПС – Ново начало. Сега „Прогресивна България“ внася и свой вариант на същото. На двата важни въпроса — а) какво налага въвеждането на тази програма и б) какви конкретни образователни нужди тя решава — отговори няма. Просто няма.

Затова е и подозрението ми, че от някого е поет ангажимент и той сега просто се изпълнява. Подозирам също, че резултатът може да обслужи сили, заинтересовани от отслабването на обществения договор на републиката ни. Защото този предмет носи реален риск да прокара нови разделителни линии — между християни и мюсюлмани, между вярващи и атеисти, между център и периферия.

Ние сме се вторачили в ролята на Православната църква, (която е вероизповедна институция и в задължителната образователна програма място няма), но нека погледнем малко по-настрани и по-далеч. Повечето ученици в големите градове и в по-свободните училищни среди вероятно почти няма да усетят промяната. Те могат просто да изберат неконфесионалната програма „Добродетели“. За тях това ще е поредното недомислие, което отнема от ценното учебно време.

Но какво ще се случи в районите с предимно мюсюлманско население?

Как ще се отрази това например на българомохамеданските общности в Родопите? Какво ще стане там, където местната религиозна общност, семейството или политическата среда (ДПС? ПБ?) могат да упражняват силно влияние върху родителите, а оттам — и върху избора на детето?

Училището на практика ще институционализира избора между различни вероизповедания и това, което досега е оставало в семейството и религиозната общност, ще започне да се проявява и вътре в класната стая. И в междучасията.

А кой ще преподава тези програми? Как ще бъдат подготвяни учителите? (В България в момента има над 2000 училища!) По какви учебници ще се учи? Кой ще определя съдържанието и каква роля ще имат самите Мюфтийство и Православна църква при изготвянето на програмите?

И когато това се случи — как ще се чувстват мюсюлманските деца в предимно християнски класове? Как ще се чувстват християнските деца в предимно мюсюлмански райони? А католици, протестанти, атеисти, агностици, будисти?

Дали разделение ще настъпи? Не знам. Българското училище от Възраждането насам е светая светих за българина. Образованието е свещено. Именно училището би трябвало да събира деца с различен произход, вяра и семейна среда около общо знание, общ език и общо гражданство; би трябвало да НЕ отчуждава и разделя.

Бях ученик и ясно помня най-срамната страница в историята на нова България — „възродителния“ процес. И когато днес виждам как държавата отново започва да се рови в религиозната принадлежност на децата, трудно мога да не усетя сянката на онова време.