От Иван ВОЗНЮК

 

Тръмп е бесен: Зеленски нанася удари по доставките на дизел, докато „приятелят“ Владимир го моли да не го прави. Именно заради това цените на горивата растат. Не войната с Иран, която Тръмп започна, предизвика скока в цените на горивата, а Зеленски. Руската федерация – и най-вече Путин – достигнаха лимита си; Московия е на ръба на колапса, а целият им информационен арсенал е насочен срещу един-единствен човек: Зеленски. Защото и в очите на двамата - Тръмп и Путин, именно той е виновен за войната. А вътрешната украинска сган приглася на врага.

 

Каналите в социалните мрежи са залети от внушения по адрес на президента на Украйна.

Но къде се крие истината? Кой е предполагал, че ще избухне война? До последните дни Зеленски не искаше да повярва, че Русия ще започне война срещу Украйна. Въпреки че разбираше, че тя е неизбежна. Но само си представете какво щеше да се случи в страната, ако беше обявил, че ще има война ден или два по-рано - бежанци щяха да залеят гарите и пътищата, без да знаят накъде да тръгнат, накъде да бягат, да шофират или да летят.

Ето тогава сценарият „Киев за три дни“ наистина щеше да се сбъдне.

Дали все пак трябваше да се обяви мобилизация? А това нямаше ли да даде на Путин точно онзи претекст, от който се нуждаеше, за да твърди, че Украйна се готви да нападне Русия и да започне инвазия, която да представи като „оправдана“? Рашистите дойдоха, за да унищожат „бандеровците“ и нацистите – които така и не откриха – и за да „помогнат“ на рускоезичното население, чиято земя вместо това превърнаха в пепелище.

И в този процес светът разбра кой кой е. Историята ще отсъди за всичко това. Някои от нас са забравили онази нощ. Други са спали до сутринта, без да подозират, че войната е започнала. Аз живея с това от зората на 24. 02. 2022 г.

Не мога да забравя опашките пред пунктовете за мобилизация, където се явяваха дори 70-годишни дядовци. Не мога да забравя единството, с което ХОРАТА излязоха по улиците и пътищата, за да спрат врага. Никой дори не помисли да падне на колене пред врага. Никой дори не си е представял, че президентът, министър-председателят и председателят на Върховната рада, ще напуснат Украйна.

Въпреки ракетите и бомбите, които „рашистите“ изсипаха над нашите градове и села, всички ние останахме единни и сплотени. Да се ​​борим и да победим! Днес вече сме пример за много народи. Преди войната хората се подсмихваха: какъв ли военен командир би могъл да бъде един актьор-комик? А ето че на практика той вече почти пет години е върховен главнокомандващ. Не ни достигаха боеприпаси – сега ги произвеждаме сами. Не ни достигаха артилерийски снаряди – сега ги имаме. Нямахме ракети – сега ги имаме. Не гори само Украйна; гори и Москва.

Днес Въоръжените сили на Украйна са сред най-силните армии в света. И това е така, въпреки че градове и села горят, а хора загиват. Да, има и предатели, и колаборационисти. Укриващи се от мобилизация и „картонени фигури“. Предателство след предателство. Грешки. Ние се учим от тях. Лицемерието и цинизмът на чуждестранните партньори. Как може човек да понесе всичко това?

Зеленски успя да преживее всичко това, да го осмисли и – сигурен съм – да си направи изводи.

Ние се превърнахме в значим фактор в историята. Благодарение на Европа устояваме на вражеския натиск и кроим планове за бъдещето. А кой обедини Европа около нас? И така, какъв е Зеленски за Украйна? Питам онези, които са се обърнали срещу него: дали някой друг на неговото място би устоял на бруталния коварен удар на врага през зимата на 2022 г.?

Нима не биха избягали в изгнание заедно с правителството? Щяха ли да успеят да обединят Европа около себе си? Щяха ли да успеят да убедят народите, че нашият враг е и техен враг?

Казват, че предателството е просто въпрос на далновидност. Тук не говоря за вътрешните предатели. Тях ги е имало, има ги и винаги ще ги има – навсякъде. Същото важи и за измамата и неискреността. Но дали всеки би могъл да понесе удара, нанесен му в Овалния кабинет от „миротворците“? Дали всеки би издържал на неискреността на определени политици, работейки търпеливо дори с онези, които говорят едно, а вършат точно обратното?

Или би се справил с факта, че светът – казано направо – невинаги е честен?

Дали някой друг би могъл да понесе всичко това, да устои – и да остане непоколебим?

Зеленски не беше идеална фигура, но беше единственият възможен тип лидер

за война като тази. Той не беше военен, а се превърна във върховен главнокомандващ;

не беше политик от старата школа, а стана гласът на държавата; не беше от желязо, но не се пречупи, когато градовете падаха, а фронтовата линия гореше. Това не е нито „харизма“, нито „героизъм“ – това е липсата на вътрешен бутон за отказване. Ако се беше пречупил, Украйна нямаше да съществува като суверенна държава днес.

А що се отнася до онези, които се подиграват с него – кой знае кои и къде щяха да бъдат те сега. Русия нямаше просто да „завладее земята“. Тя щеше да заличи всичко украинско: културата ни, езика ни, историята ни. Самите нас.

Като спира врага рамо до рамо с народа и въоръжените сили, Зеленски спаси всички нас.

Защо Зеленски „ни превежда през изпитанието“? Защото постига невъзможното: запазва държавния суверенитет, поддържа глобалната подкрепа, обединява армията, дипломатическия фронт, икономиката и оцеляването на нацията, и продължава да говори и действа, дори когато Западът се уморява. И тук не става дума за спасяване на „територия“ –

става дума за съхраняване на съществуването на държавата като самобитна цялост.

Този товар надхвърля човешките сили. Това е форма на историческо битие. Зеленски не е просто президент – той е противоотровата срещу изчезването на нацията. Звучи сурово, но това е истината. Путин сам ще си изкопае гроба – без Украйна неговият имперски проект не може да съществува. Зеленски ни превежда през изпитанията, преодолявайки невъзможното, защото без него Украйна би могла да изчезне – не географски, а като нация, като народ.

А без Украйна той не би бил Зеленски. Децата и внуците ни ще благодарят на историята, че сме го имали.