Вторият ден от тазгодишните Есенни литературни дни в Златоград започнаха с четене на стихове от двама поети – Румен Денев от гр. Казанлък и Божидар Богданов от гр. Белене. Запознати от предния ден с романа на Денев „Бреговете на Бохемия“, представен от Бончо Къров, също казанлъчанин, присъстващите бяха изненадани да чуят и стихове от същия автор, включени в неговата нова книга, чието издаване предстои до края на годината.

 

Божидар Богданов прочете стихове от книгата си „Изгреви, залези…“ (2024), но той е автор и на прозаичните книги „Роман(с)“ (2023) и „Хора, домове и вещи от три епохи“, излязла по-рано тази година.

Кулминацията, а и финалът на тазгодишните литературни дни, бе с връчването на наградата, която журито с председател проф. Сава Василев, определи за последната книга на проф. Анчо Калоянов под заглавие „Изречено и изписано“ (2025) – сборник с изследователски статии из вековната българска култура и литература IX-XIX в.

Проф. Василев представи накратко  награденият автор, преминал през всички етапи от развитието на един научен работник, занимаван през целия си живот от архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), след това религията и културата на средновековието у нас и региона на Балканите.

Проф. Анчо Калоянов Автор е автор на книгите „Последното жито на лятото“ (разкази, 1970), „Селищна могила“ (новели, 1976), „Седмият живот“ (разкази и новели, 1981), „Див огън“ (роман, 1997, с трето издание от ИК „Хермес“ през 2018 г.), „Девети“ (роман, 2003), „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ (роман, 1978 г., с трето издание от ИК „Хермес“ през 2016 г.) През 2017-а е издадена литературната анкета „Анчо Калоянов“ от проф. Иван Станков, по разказа "Страдивариус" от книгата му "Седмият живот", е заснет едноименен филм.

Първите научни изследвания на Калоянов са „Български митове" (1979) и "Българското шаманство" (1995). Следват "Старобългарското езичество" (2000; 2002) и "Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции VIII-XII в.“, (2003).

В Същото време, през последните години издава седем тома от капиталния си труд под заглавие „Славянската православна цивилизация“. През 2017 е удостоен с награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура, а през 2018 г. получава наградата на Община Велико Търново за ярки постижения в областта на изкуството и културата.

В Златоград проф. Калоянов разказа за срещите си със Станислав Сивриев в с. Боженци, където живее по това време, прочете и свое слово, което ще публикуваме отделно. Той не само сред познавачите на творчеството на златоградския писател, но и може би последният жив негов приятел. По-долу публикуваме думите на проф. Сава Василев за наградената книга, изложени в „Сивриевата зала“ на втория ден от Есенните литературни дни в Златоград-2026. ЗВ

 

...

Мястото на спомена за Сивриев е в паметта

на националната литература, но и в паметта

на малкото отечество, наречено Златоград

 

„Изречено. Изписано. Сборник статии с посвещения“, е лична книга. Лична за автора, обединил знакови текстове, писани през дългата му кариера на преподавател, учен, литературовед, но и лична за всеки от 27-имата, на които са посветени статиите. Понеже имам честа да бъда сред преброените зайци и общувам с автора още от края на 70-те години, смея да твърдя, че „Изречено. Изписано. Сборник статии с посвещения“, е топлата връзка на Анчо Калоянов със следващите поколения изследователи и писатели. Имената ни се мъдрят в деликатното пространство между заглавието и съдържанието на поредната статия, защото това е мястото на епиграфа, а то не е безметежно.

 

Отдавна, по друг повод, бях писал, че това е резонаторната кутия на текста. Нейният високоговорител, от който се съобщават какви ли не неща – освен посвещения, обявяват се жанрове, чужди мисли и какви ли не други неща, понякога за улеснение, друг път за шашардисване на читателя. Но като че ли най-опасни са случаите, когато между заглавието и текста остава празно поле.

Тогава се случват още по-непредсказуеми и лични неща… Та казвам, че на такова проветриво място се стои с вдигната яка – кога поради скромност и неудобство, кога по причина на избилата по врата на посветения горда червенина.

Някои с основание ще отбележат, че между статията и човека, удостоен с посвещение, има скрита връзка. Или не чак толкова скрита. Други ще кажат, че „Всички герои и събития са измислени и всеки опит за оприличаване с реални хора и събития е плод на случайно съвпадение.“

По своему и двете твърдения са верни. Но не толкова важни в сравнение с качествената реалност, а тя свидетелства, че сборникът събира водата на много планини от края на миналия век и продължава да покачва нивото си до ден-днешен. Разбира се, че това не е всичко, а само част от прошепнатото. Какво е различното? То е заложено в самия акт на избора си, защото от там започва да расте емоционалния градус на книгата и да я прави по-специална в сравнение с останалите.

Иначе, ако се абстрахираме от емоцията, пред нас е поредният опит за издължаване.

На първо място към собственото време. На второ, към хората, с които професорът е общувал, на които е преподавал, макар последните по условие да са му длъжници. Освен всичко друго, в битието на Калоянов има нещо рядко – чувството за мисия и историческа отговорност.

Поради това „Изречено. Изписано. Сборник статии с посвещения“, е само един от многото жестове на самоназоваване и самоопределяне, този път пред очите и през очите на трийсетина въвлечени. Повярвайте, иначе са много повече. Има предвид съмишлениците и приятелите, на които се е доверявал и с които си възнамерявал. В името на живота в един по-добър и споделен свят. В него ярките личности завещават на утрешния ден не само книги, но и хора!

И тази книга, която ни е събрала, е част от картина за свят на писателя и учения Анчо Калоянов. В нея има царе и патриарси, велики реки и планини, да не пропуснем единственото наше, не чак толкова виновно, но натоварено с опасното име Черно море. След стародавните писмена и фолклора идват словата на Ботев, Яворов, любимия Йовков, тук в името на нещо още по-голямо, защото пътува във времето и пространството и ни води към онова, което наричаме национална памет и свързваме с народопсихологията.

Няма да ви занимавам с научната стойност на всяка от 27-те статии в книгата - начинание невъзможно и ненужно тук и сега, но горещо ви я препоръчвам. Същото направих в качеството си на председател на литературното жури пред колегите и пред ръководството на община Златоград.

Накрая, но не и по важност, проф. Калоянов е от писателите и учените, които имат специално отношение към личността и творчеството на Станислав Сивриев. Ако не ме лъже паметта, първите възторжени думи за Сивриев от него, чух още като студент. Спомените му за писателя, роден в Златоград, са повече от обикновен разказ – те са силно и дълбоко преживяване. Надявам се да ги сподели с вас и да се убедите, че мястото им е в паметта на националната литература и на малкото градско отечество, наречено Златоград.