Николай ХРИСТОВ

Велика Търново

Тази снимка, приятели, е на почти 53 години - младият асистент Анчо Калоянов беше курсов ръководител на първи курс българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и поведе група студенти към Боженци. Имаха уговорена среща с писателя Станислав Сивриев. Бях поканен като представител на университетския вестник „Наука и труд“ да отразя събитието. Със снимки, понеже бях вече с доказан опит на фотограф.

Пристигнахме в дома на писателя и го заварихме в двора с косата в ръце. Първо ни направи показно как един писател може да се развърти и да смае студентите и с други умения. Като селско момче и аз вече умеех да кося, та не се изненадах. Но това, което ни разказа Станислав Сивриев след като прибра косата, го запомних и за след годините на следването. Участник във ВСВ, на нас, поколението от годините на соца, известна като Отечествена, той ни описа картинно какво представлява войната.

Прочете ни разказа „Тревен кръст“. И колко пъти по-късно е оживявала тази картина в съзнанието ми – един бог знае. Години след боевете на земята се появила трева, наторена от тленните останки на загинал войник, който паднал с разперени ръце …

Писателят ни представи и други свои размисли. Мисля си, че бяха за книгата му „Като печелим – какво губим“. Размисли в негов стил, които влизат в дълбокото и не дават на читателя да плува по повърхността.

Домакинът на тази моя паметна среща е най-вляво на снимката, до него писателят Иван Мишев, в средата на правия ред писателят Слав Караславов. Анчо Калоянов почти маскиран като студент. От студентите разпознавам Демир Иванов, Снежана и на другите имената са се изгубили от паметта ми в годините.

Много благодарен ще бъда, ако се появи някой приятел от века на нашето студентство, да прибави още някой щрих към моите спомени.

А още по-ценно ще е, ако прибави още малко думи на благодарност към моите за проф. Анчо Калоянов. На него дължим много паметни срещи и екскурзии със студентите до знакови места за родината и българския дух.