На започналите на 15 септември литературни дни в Златоград, преди да се пристъпи към представянето на писателите прозаици, които приеха нашата покана да участват в златоградските литературни дни, кметът на общината Мирослав Янчев поздрави нашите именити гости. В поздравлението си той потвърди заявеното от председателя на инициативния комитет по организацията на дните Е. Ушев, че Златоград ще бъде територия на културата и литературата, в която български автори всяка година ще обсъждат своите книги и ще разговарят за проблемите ни. И пожела успех на творците в Златоград.

Първите автори, които застанаха пред публиката бяха Румен Денев и Петър Марчев от Казанлък, за чиито книги – „Беговете на Бохемия“ и „Трактат за радостта…“ говори Бончо Къров, също от Казанлък.

Преди това обаче водещият вечерта напомни едно от студентските кратки стихотворения на Денев, прочетено някога в тогавашния български печат, в първи курс на университета, а после разбрал, че неговият автор е в същия курс на специалността Българска филология на същия този университет в Пловдив.

„После той написа и много други свои стихове, издаде ги в книги, които бяха високо оценени, получи национални награди, написа и книги с великолепни есета – „Белият гарван“ и „Назад към човечеството“, експериментира с книгата си „Вокалното стихосложение“, а преди известно време – издаде и първия си роман, „Бреговете на Бохемия“, също така приет твърде радушно от литературната критика и читателите. Авторът на всички тези неща, за които ви говоря, е от Казанлък и сега е наш гост – това е Румен Денев, който е за първи път в нашия град и ние го приветстваме с „добре дошъл“, за да ни представи първата си прозаична книга със стихове“, каза Ушев.

Другият автор от Долината на тракийските царе, писателят Петър Марчев, бе представен с двете му последни книги – „Трактат за радостта“ и „Индианеца, който ми изпи динята“.

„За първата критикът Митко Новков казва, че е в стил „гротесков историзъм“, според мен обаче повече клони към саркастичен антиеклектизъм, което обаче не отрича другото“, отбеляза при представянето му Ушев. - Също толкова интересна в своя иронично-саркастичен блясък е и предишната му книга – за „Индианеца…“, в която е прекарал през строго българския си поглед почти цялата световна литература и култура. За която дори пестящият приказките си носител на „Букър“ Георги Господинов пише, че е „едно от най-забавните и драматични четива, писани на български език през последните години“.

Двамата автори прочетоха по страничка от своите книги, а в диалога си с публиката Петър Марчев предложи в Златоград да се направи един творчески център, в който български писатели да прекарват по няколко дни от своята работа и да пишат за хората и проблемите в Родопите.

Следващите писатели, които застанаха пред публиката в Златоград през първия ден от този своеобразен „литературен маратон“, бяха Стефан Кисьов от София и Георги Зарчев от Хасково.

За книгите на първия говори литературният критик от Велико Търново Владимир Шумелов, за когото Кисьов е един от не само добрите, но и от смелите автори в България (бележките му за неговото творчество ще публикуваме отделно). За Стефан Кисьов обаче, при въвеждащите си думи водещият Ефим Ушев каза, че е пребродил половината свят, но е за първи път в Златоград.

„Бях чел предимно кубинските му разкази, когато един златоградски зет случайно ми каза, че е близък негов приятел. За опитен книжен плъх, чел книги през целия си живот, какъвто явно съм, не беше трудно да усетя добрия писател със собствена хуманистична нотка е стилистика, написал чудесни разкази за една толкова отдалечена страна като Куба. Но не толкова за страната, колкото за човекът там, чиито страсти и проблеми стават толкова близки за читателя. Защото нали всеки човек е една уникална собствена вселена, независимо на коя точка на света разполага както страданията си, така и възторзите на своите чувства.

По-късно идват романите на Кисьов – „Екзекуторът“, „Не бъдете сомнамбула“, „Житиеписецът“, които му печелят ласкавите, но съдържателни оценки на неслучайни наши писатели и критици“.

За още един писател стана дума в този първи ден от литературните дни в Златоград през септември – Георги Зарчев от Хасково и за неговата трета книга, под заглавие „Няколко малки убийства“. Тя бе представена от Ефим Ушев, чиито споделени мисли ще публикуваме отделно. Зарчев обаче заинтригува залата с кратък текст от предишна своя книга, по-точно един свой доста интересен спомен за големия наш актьор Георги Калоянчев, оказал се негов близък приятел. ЗВ

(Още за дните на литературата

в Златоград – в следващия брой)