Ефим УШЕВ

Драги приятели, и тази година есенните литературни празници в Златоград ще бъдат два дни, както виждате обаче, тяхното духовно пространство вече се разширява, включвайки тази есен и изящното изкуство на четката и боите, представено от великотърновския художник Красимир Русев.

Както ви е известно от оповестената програма, първият ден е посветен на творци на българската съвременна проза, макар че ще имаме четене и от наши поети. А вторият ден, утре, ще бъде официалното връчване на националната литературна награда на името на Станислав Сивриев за 2026 година.

Още в началото, ако ми позволите едно малко отклонение от предстоящото след малко, нека кажа отново, че литературните дни в Златоград трябва да имат своето място в културния календар на града. Така, както имат своето място Дельовите празници, Гергьовденските празници на чевермето и фолклора, Дните на виното в Стария град и др., макар те да се отличават от тях със своята камерна духовност, присъща за високото изкуство и изящното слово. Но въпреки това, както и друг път съм казвал тук, най-южният български град трябва да пази свое място за българската култура, да бъде на картата на българската литература, защото само така ще пази и паметта за своите творци, които е дал на България, като писателите Станислав Сивриев, Чавдар Аладжов, Вели Чаушев.

Често съм се връщал към една мисъл на мой професор от университета, която съм запомнил и тук отново ще я спомена: „Право да остане в една литература има само оня поет, който най-добре е отразил себе си в своето време“. С една лека парафраза аз бих казал, че право да остане на картата на родната литература има само оня български град, който на-добре се пребори за това свое право, облягайки се на имената, които е изграждал с времето.

А дори и само за това, че от няколко години Златоград прави своите усилия да събира при себе си най-изтъкнати представители на българската словесност от всички краища на страната, които да се срещат и водят своите разговори тук по различни проблеми, да представят своите нови творби пред хората, е достатъчно уважително, за да имаме право да се наричаме територия на българската литература и култура.

Завършвам това свое отклонение с думите, че животът е кратък – литературата вечна, но преди да започнем с представянето на гостуващите ни писатели, както сме отбелязали, нека да ви кажа още кои творци и учени ще бъдат с нас през тези два дни.

И трябваше да започна, разбира се, с един забележителен наш гост - дългогодишния университетски преподавател, писател и литературен изследовател - проф. Анчо Калоянов.

Който обаче ще бъде с нас утре, ще разговаряме за неговата личност и творчество, когато е и самия рожденден на някогашния негов приятел Станислав Сивриев - писателят, който всяка есен ни събира тук, за да обсъждаме новите автори на България, литературните процеси в страната, проблематиката, която занимава днешния български писател в новите му творби.

Ще продължа и с останалите ни гости, като ви представя членовете на журито, което изчете много книги, за да определи новия носител на нашата награда тази година. И това са председателят на журито проф. Сава Василев, на когото ще честитим и новата книга от тази година, под заглавие „Писатели и критици. Студии за българската литература от края на 19 и първата половина на 20 век“.

Представям ви и литературния критик Владимир Шумелов, който също ще се прояви за първи път при нас след малко.

Наш гост е и поетът от гр. Белене – Бойко Богданов, чиито стихове ще можете да чуете утре, заедно с тези на поета от Казанлък Румен Денев.

(Още от срещите - в следващия брой)