Новини

Коментар: Хора на организираната престъпност и днес разчитат на държавен чадър от служби и зависими политици…

Sunday, 13 September 2026 Златоградски вестник Златоградски вестник

+ Сметката за корупцията за милиарди винаги я плащат българските граждани, казва в текста по-долу експремиерът Кирил Петков

 

Кирил ПЕТКОВ

 

Искам да илюстрирам как се развива комуникацията в социалните мрежи, когато трябва да се отклони вниманието от един изключително тревожен факт около г-жа Йотова.

Асен Василев постави на вниманието на целия български народ случая, в който Илияна Йотова е помилвала осъден за наркотрафик човек, който след освобождаването си отново е хванат с 5 килограма кокаин. Този случай е особено тревожен, защото се наслагва върху друг факт – големия брой бивши агенти на Държавна сигурност в инициативния ѝ комитет.

 

Съчетанието на двете болезнено напомня за всичко, което сме гледали през последните 36 години на прехода: мафиоти, контрабандисти и особено наркотрафиканти, които получават държавен чадър чрез мрежи, свързани с бившата Държавна сигурност, службите и зависими политици. Дали г-жа Йотова е допуснала грешка в конкретния случай, не е дори най-важният въпрос. По-важният въпрос е дали тя не е представител именно на тази дълбока държава и дали решението за помилването е било изцяло свободен неин избор, или зад него е имало други зависимости.

И точно тогава започва добре познатата огледална стратегия: „Ама и вие сте същите.“

Явор Божанков се активира с твърдението, че и аз съм имал „съдружник и партньор от Държавна сигурност“. Проблемът е, че това твърдение лесно се проверява в Търговския регистър. Никога не съм имал съдружник от Държавна сигурност. Посред нощ в поста му думата „съдружник“ изчезна. После тезата се промени: някои мои продукти били опаковани във фабрика на Ивайло Шотев и, видите ли, доставчикът вече трябвало да се счита за „партньор“. А всъщност не ставало дума дори за Ивайло Шотев, а за факта, че той бил партньор с баща си. Не било компютри, а компоти, но няма значение, огледалното внушение вече е направено.

Тази стратегия на огледалното обвинение чрез лъжливо внушение я наблюдавахме през цялото време и при Пеевски. То не бяха обвинения, че съм наркоман – за което вярвам, че скоро ще има и съдебно решение, след като тестовете показаха липса на каквито и да е вещества. То не беше Петрохан и внушението, че всички либерали са педофили.

Не бяха и безумия като „пици с кристали“, пудели или твърдения, че баща ми бил агент на ДС. А истината за семейството ми и Държавна сигурност е точно обратната. Баба ми, която е изпратена на лагер, отказва да стане агент на Държавна сигурност с риск за живота си в един от най-тежките периоди. В собственото ѝ досие е записано: „На срещата се яви с одеяло и друг багаж – готова да я изпратят в затвора.“ Това е записът на самата Държавна сигурност за отказа ѝ да сътрудничи.

Ченгетата, мафиотите и техните политически представители правят всичко възможно и днес да остане скрита една основна истина: хора като Таки, Ами, наркотрафиканти, контрабандисти и други представители на организираната престъпност твърде често са разчитали на държавен чадър от служби и зависими политици. А сметката за корупцията за милиарди винаги я плащат българските граждани.

По едно неочаквано за тази система стечение на обстоятелствата обаче се появихме ние и започнахме да осветляваме тези схеми. И не говоря само за „Продължаваме промяната“. Нямам никакво чувство за изключителност. В политиката влезе цяла група свободни хора, които преди това нямаха нищо общо с нея.

Знам, че в ченгеджийските среди наричат хората от „Продължаваме промяната“ „случайниците“. И в известен смисъл са прави. Появихме се случайно за тяхната система – без техните инженерни проекти, без предварителни зависимости, без да сме част от машината им.

И оттогава използват всяка възможна техника, за да не им се развали машината за правене на пари чрез корупция, контрабанда и наркотрафик – все за сметка на българските граждани. Обикновено търсят полезен идиот, пробита личност, нечие засегнато его или зависима медия, през които да пуснат поредната контраопорка. Разбира се, понякога е и самоинициатива на някого със засегнато его.

Но това става все по-трудно, защото обществото започва да разпознава почерка им.

Да, направихме не една и две грешки от неопитност. За една от тях и аз подадох оставката си, поемайки политическа отговорност, без да имам пряка вина. Но едно не успяха да направят: да ни подчинят, да ни купят или да ни отнемат свободата. Не успяха дори когато хора като Благо Коцев бяха държани с месеци в ареста без присъда. А днес хората на първа линия вече имат и опит. Знаят къде да търсят документите, как да проследяват решенията и как да осветяват механизмите на дълбоката държава.