+ А всъщност - инжектираха ни гръцки и сръбски шовинизъм, „възпитавайки” ни да намразим името и рода си...

“...Да, най-голямо зло за македонците беше, че бяха българи, а Европа, чрез Гърция и Сърбияq не им позволи да продължат да бъдат такива.

Да упорстват? Да се предадат?

От Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров – с кървава драма се разкъсва един народ.

Как да избягаш от злото, което представлява твоето собствено битие, ти самият?

Ние, македонската нация –

сбор и актуално действие от тази драма, нямаме причина да се срамуваме от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под „номиналното означение” българи.

Срамът се пада на Европа, на първо място на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; на Гърция и Сърбия - за това, че един народ, който се е запазил половин хилядолетие под турското политическо робство и още толкова, дори и повече, под гръцката духовна домнация, го разкъсаха заради собствените си егоистични стратегии, като на част от него инжектираха гръцкия и сръбския шовинизъм, „възпитавайки” го да намрази името и рода си.

„Същността на македонската борба след войната е съпротивата срещу денационализацията. Македонците трябваше да се борят, за да се спасят като българи.” (Stoyan Christowe, “Heroes and Assassins”, New York, 1935)

(Откъс от статията на Димитър Димитров, бивш външен министър на Македония, баща на днешния министър на РСМ – Никола Димитров. Публикувано в книгата “Името и умът”, издадена в Скопие и София, издателство Скорпион, 1999 г., стр. 255)