БЪЛГАРИЯ
Една земя за дом и за родител
в сърцето ми остана да лежи.
Избрал съм си съдбата на поета
и моята съдба не ми тежи.
България! - земя като парола.
Аз повече не бих си пожелал.
Задъхвам се от думи, но ги пазя,
народът ми затуй ги е създал.
Сълзата и усмивката ме движат
в огромните пространства на мира.
Аз имам само бялата си риза -
достатъчна, достойно да умра!