Ангел МАХЛЕЛИЕВ

През VI–VII век в района на Солун се заселват многобройни славянски племена. Самите жития на Кирил и Методий отбелязват, че братята са израснали в среда, в която са чували славянския език. В Житието на Методий се казва, че те владеели “славянския език”, защото около Солун живеели славяни. Но на каква езикова основа е създаден книжовният език?

Повечето съвременни езиковеди са съгласни, че езикът на първите преводи (старобългарски/старославянски) е изграден върху южнославянските говори от района на Солун. Това е научен консенсус. Разликата идва в наименованието:

- В българската научна традиция този език се нарича старобългарски;

- В международната традиция често се използва терминът Old Church Slavonic (староцърковнославянски), защото става книжовен език на много славянски народи.

Защо тогава тези говори се свързват с България? Причините са няколко:

—      След 681 г. българската държава постепенно разширява влиянието си в Македония.

—      След идването на учениците на Кирил и Методий в България (886 г.) именно България превръща този език в официален книжовен и църковен език.

—      Най-старите запазени ръкописи са преписвани в книжовните школи на Преслав и Охрид, които са част от Първото българско царство.

Затова в българската традиция езикът е наречен старобългарски.

А защо средновековните извори наричат славяните “българи”?

Това вече не се отнася за IX век, а главно за по-късния период.

След като Македония влиза трайно в пределите на България, византийски, латински, сръбски и османски извори често наричат православното славянско население там българи (Βούλγαροι, Bulgari). Това е етнонимът, който преобладава в множество средновековни и османски документи. Важно е обаче, че още през IX век всички славяни около Солун са били наричани българи. За този период изворите обикновено ги наричат българи или ги назовават по племенните им имена (например драговити, сагудати, ринхини и др.)