+ Какво избираме – държавничество или ТВ-реторика на баламурници…

Атанас Н. АТАНАСОВ

В това интервю има много думи, които звучат прекрасно: „икономическа свобода“, „национален интерес“, „деолигархизация“, „връщане на закона“, „висока добавена стойност“, „духовен водач“, „два пола“, „нормално и ненормално“. Проблемът е прост: къде са измеримите резултати зад тези лозунги? Когато казваш „борбата за деолигархизация започна“, това не е резултат. Резултат е конкретен договор, прекратен заради доказана злоупотреба; конкретно имущество, върнато на държавата; конкретна присъда; конкретна схема, спряна и доказана в съда.

СИГМА е полезен инструмент за анализ на обществените поръчки — прекрасно. Но самият факт, че една система е открила договор за 200 000 лв. за косене, не доказва корупция. Още по-малко доказва „изрязване на метастазите на олигархията“. Това е инструмент за откриване на аномалии. После идват проверките, доказателствата, прокуратурата и съдът.

Същият популистки номер виждаме и при „стабилна политическа перспектива за четири години“. Стабилността не се обявява от телевизионното студио. Тя се доказва с устойчиво парламентарно мнозинство, работещи институции, предвидима регулаторна среда, инвестиции и резултати.

После идва „Европа се изолира, големите икономически събития вече се случват в Азия“ - това е полуистина, превърната в политически лозунг. Да, Азия има огромна икономическа динамика. Но от това не следва, че Европа е икономически изолирана или че България трябва да „лавира“ между всички центрове на силата, сякаш ЕС е някакъв външен наблюдател на собствената ни икономика.

И тук вече стигаме до най-показателното - „Мултивекторна политика“.

Звучи чудесно. Само че България вече е член на ЕС и НАТО. Имаме договорни задължения, общ пазар, обща търговска политика и обща външнополитическа рамка в определени области. Мултивекторност не означава да се правим, че геополитическите ни ангажименти не съществуват. А когато човек с последователно благосклонно отношение към Путин и руската геополитическа линия започне да ни обяснява колко важно е България да не бъде „изолирана“ от Русия, Азия и Близкия изток, е редно да зададем един елементарен въпрос: защо тази „мултивекторност“ почти винаги завършва с критика към Запада и значително по-мек стандарт към Русия?

И най-популистката част е финалът: „Изборът е между нормално и ненормално.“

Но това не е политическа програма. Това е морален трик. Който е „нормален“, естествено е добрият. Който не е съгласен — автоматично остава от страната на „ненормалните“. Точно така работи популизмът: сложните политически въпроси се превръщат в морална приказка с добри и лоши. А реалната политика е много по-скучна: Колко струва? Кой плаща? Какъв е резултатът? Какъв е измеримият ефект? Кой носи отговорност? Какво се случва, ако политиката се провали?

И най-важното — как ще разберем след четири години дали сте успели? Защото „национален интерес“, „духовност“, „деолигархизация“, „икономика с висока добавена стойност“ и „нормално срещу ненормално“, не са резултати. Това са думи. А популизмът точно това прави най-добре — продава думи като заместител на измерими резултати.

Аз не искам политик да ми обяснява колко е „нормален“. Искам да ми покаже таблицата: какво обещах - какво направих - колко струва - какъв е резултатът - кой носи отговорност. Това вече е държавничество. Всичко останало е телевизионна реторика…