+ В Алистрати българинът Петър Берон открива нов за науката вид от изпражненията на прилепите и този вид се казва Beronia Alistrati…

Мария РАДЕВА

Тези дни открих отново, за кой ли път, съседката ни Гърция. С нов, неочакван ракурс – пещерен. Сигурно е излишно да споделям, че тъмните бездни са направени като за туристи. Посрещат те нарочни тунели за уеднаквяване на температурата, автоматични железни врати и чисто подържани пътеки. Снимките са строго забранени, но могат да се намерят и безплатни.

Първото откритие се казва

„Пещерните извори на Ангитис“

Намират се край село Нови Калапот, на 25 километра от гр. Драма, разположени на едноимен карстов извор. Ръми непрестанен ситен дъждец, който не помрачи приятната разходка под древните чинари и по-здрави мостчета. Да си призная не очаквах такава красота. Пещерата ме остави без дъх. Всички „чакри“ се отвориха и душата ми се зарея между сталактити, сталагмити и сталактони. По красиви понтони си побродих над абсолютно чиста, кристална вода, в която плуваха рибки.

Разходката в пещерата е около 1 км. Екскурзоводката обясни, че навътре има огромно езеро, запълнило дълбока ниша, през което се минава само с водолазен костюм и акваланг, следват лабиринти. До момента са проучени около 11 км. Огромната кухина е открита през 1978-а от гръцка пещерна компания, в сътрудничество с френска спелиологична група E.R.I.S. и е единствена по рода си в Гърция.

Опитайте се да изчислите възрастта на образуванията и изворите. Само си представете - за 100 години се образува 1 см сталактит или сталагмит. При разкопки биват открити каменни артефакти: инструменти, кости на животни (кон, елен, носорог, мамут), сечива от Неолита, следват наслоения под формата на укрепленията от римската и византийската епохи.

Много преди да бъдат проучени изворите, местните са знаели за малка пещера - днешната кръгла камера, където снимките са разрешени. Забележителен е начинът, по който извира водата - под планината, на тавана се е образувал естествен дъгообразна фуния, която позволява на водата да излезе на повърхността.

На това място през 19 в. е построена система за водоснабдяване на областта, която се състои от хидротрансформатор с диаметър 8 м и водоснабдителна мрежа във вътрешната част на пещерата с дължина 6,5 км. По-късно мрежата е допълнена с втори хидротрансформатор, с дължина 4 м. Създадените през 50-те години на 20 в. водоснабдителна и водонапоителна системи остават брилянтни паметници на архитектурата от преди индустриализацията. Има и православен олтар, типично по гръцки.

Следващата пещера е Алистрати

Твърди се, че е най-красивата в Гърция. Нашата екскурзоводка - българка, която живее в Гърция и води туристи, я познава от 1985 г. и твърди, че е най-голямата в Европа. Отново по специално направена алея се стига до изкуствения вход на Алистрати. Естественият е „отворен“ и е причина това богатство да е затворено за човешките очи дълго време, до 1958 г. Дупката е открита случайно от ловци, на които им пропада кучето.

През 1978 г. местен учител, заедно със свои ученици се спускат с въжета. И едва след това гръцките спелеолози започват да картографират, по-късно пещерата е облагородена и електрифицирана. За широката публика обектът отваря врати през 1998 г. Днес през нея преминава алея, което прави подземните галерии подходящи за малки деца и е достъпна за хора с двигателни проблеми.

Още в началото се озовахме в просторна зала широка 60 м. и с дължина 100 м, с таван над нас поне 20-30 м. Пещерата се е формирала в карстовите скали на местността Петрото (“петра” от гръцки – камък) преди повече от 2 млн. години, главно през Плейстоцена. Тя е част от подземната система на река Драматица, заедно с още четири пещери в близост. Алистрати е забележителна не само с внушителните си размери, а и с богатството от скални форми и биологични видове.

Неусетно се стига до дълбочина от 60 метра. Но понеже пътят е плавен надолу, посетителят не усеща дискомфорт. Общата дължина на Алистрати е 3 км, като туристите биват допуснати едва 1 км навътре. Поради неголямата дълбочина и слабата циркулация на въздуха, температурата вътре е постоянна и сравнително висока – 15-17 градуса целогодишно. Влажността е почти 100 %. Падащите от тавана водни капки напомнят, че процесите по скално ръкоделие продължават и днес. Няма подводна река, подът е пясъчен, залите огромни, просторни като катедрали.

Три вида полезни изкопаеми са си дали среща – желязо, никел и манган, с което образуванията са оцветени с червено, зелено и кафеникаво-оранжево. Научих за интересните образувания бели хеликтити (фини бели пръчици, които стърчат във всевъзможни посоки), сякаш посипани с фин скреж. Водата е била под напор от всички страни и съответно се е калцирала като снежно бяло бодилче.

Синкави корали украсяват стените, сякаш изработени от ръцете на изкусен бижутер. При отварянето на пещерата са открити огромни колонии прилепи и прясно гуано – сигурно сте чели, че то е с цената на злато. Най-силната тор на света. Виждала съм го в Перу по бреговете на океан. Но тук е пещерно и е оставена някоя купчинка не за любопитните погледи на туриста, а за екоравновесие на системата. В него живеят хиляди биоорганизми.

Като препоръка - предварително си заявете час. Пътят навътре и навън е единствен, на обратно ще изживеете и ще преоткриете нови красоти. Приказната феерия на пещерата оживява само при осветление. Няколко снимки от други пътешественици, споделени в интернет и мои, където съм могла да направя. Но по-добре е да се види със собствени очи. Каквото и да се снима и покаже - не е същото. Излизайки от Алистрати, пътека води към варовито ждрело, дълбоко към 150 м. Разположено в пролома Враус (Ташлъка) на река Ангиста.