Атанас ФИЛИПОВ

Тази велика снимка бе открита от Георги  Мъндев и на нея разпознах двама малко познати български учители и деятели на ВМОРО. В средата - вляво, е главният учител в Скече Драгия Ненчев, родом от Одрин. Ненчев е първият учител в българското селце Баш Клисе през 1895 г. и дава личен пример на населението, за което свидетелства председателят на общината Маргарит Дяков: „…самъ прѣзъ голѣмитѣ праздници на чело вървеше, като носеше лость за къртение камение, така щото бѣхме на мнѣние, че училището на втората година ще бѫде съзидано…“

В средата, отдясно, е учителят Петър Хаджийорданов, от Кавадарци. През 1904 г. той е учител в Струмица и е сред заподозрените и арестувани за бомбения атентат срещу Хилми паша във влака на гара Гевгели. Но Драгия Ненчев, този неизвестен български учител, е моят Апостол на българщината в Одринско.

В началото на 1910 г. Ненчев изпраща писмо до своя приятел и съученик Тодор Лулчев в Одрин. По донос на агент гъркоман, полицията отваря пощата. В писмото между другото Ненчев пише на Лулчев: „Тукъ българщината напрѣдва: ако дойдешъ, да си донесешъ револвера!..“

Тодор Лулчев и братът на Драгия - Антон Ненчев, са задържани в Одрин, а учителят е арестуван в Скече. „Това миришело на комитлъкъ“, заявява младотурският полицейски началник в Одрин във връзка с арестите на изявените българи.

Само преди година гърци убиват насред Драма видният български търговец и благодетел Илия х. Георгиев. Това предизвиква масови протести, като техен организатор в Скече е Драгия Ненчев. Така се е градял българския идентитет от българските учители в Македония и Одринско. Това е бил живота им, гордост и страдание, величие и саможертва…