"…Ксантийският тютюн се считаше за най-добрия в света. Той се изнасяше почти в цяла Европа и Америка — САЩ, Англия, Германия, Франция, Испания, Русия, Австро-Унгария, Холандия, Румъния и т. н. Особено високо се ценеше тютюнът, произвеждан в района „Яката”, който остана и след Междусъюзническата война в българска територия. Един декар земя тук се е продавал по 2-3 хил. лв. Килограм от тютюна с марка „Xanthi” се пласираше от 5 до 15 лева, като се изключи ароматичният от „Яката”, чиято цена се движеше между 20-30 лева.

По тези причини всяка тютюнева фирма се стремеше да открие експортна къща в Ксанти, вкючително и онези, които прибираха реколтата от другите райони на Западна Тракия, например от Гюмюрджинско. Целта беше тютюнът, струващ по 2-3 лева, да се смеси с Ксантийския, да добие същият аромат, и след това да се продава вече по 7-10 лева.

Търговията с тютюн беше основният фактор, създал много богати чужди и местни капиталисти, най-вече гърци и турци, които експлоатираха „много безобразно българското население, единствен компактен производителен елемент в целия Ксантийски район…”

(Из "Тракия. Административна уредба, политически

и стопански живот, 1912-1915", Стайко Трифонов)