Новини

Коментар: Кой ще отиде при канибала?

Monday, 08 June 2026 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Валерий БОЧКОВ

 

Европа отново се озова в позната безизходица: нещо трябва да се направи.

Почти четвърт век те успяваха да лъжат и да се преструват, че нищо особено не се случва.

Че това всъщност не е война. И че Украйна всъщност не е Европа. И Путин всъщност не е лош. Уви, обаче реалността е цинична. Рано или късно се налага да се срещаш и да говориш с канибали. Те са говорили с Хитлер. Те са говорили със Сталин. Те са говорили с Мао…

 

Те са говорили с Пол Пот, Кадафи, Милошевич – също. Историята не познава случай, в който големи войни да са завършвали единствено с морално възмущение. Сега Европа бавно се промъква към мисъл, която само вчера се смяташе за почти неприлична: рано или късно ще трябва да разговарят с Путин, военнопрестъпник, който от пет години разрушава мирни градове, измъчва и изнасилва, убива и отвлича деца.

Най-интересното дори не е това. Най-интересното е КОЙ точно ще отиде. Защото в Брюксел разбират отлично: това вече не е дипломатическа мисия. Това е практически антропологична експедиция. Пътешествие в политическия канибализъм на 21-ви век.

Кой може да седи срещу човек, който само за няколко години е превърнал най-голямата европейска държава в хибрид на късния СССР, престъпен синдикат и ортодоксална ИДИЛ, въоръжена с ядрени бойни глави?

Кой може да слуша безкрайни лекции за „исторически земи“, „англосаксонци“, „западно предателство“ и „екзистенциална заплаха“, като същевременно запазва облика на професионален дипломат?

И най-важното, кой ще се съгласи да се заеме с тази морална мръсотия? Защото всеки преговарящ автоматично ще стане обект на омраза и от двете страни - за някои той ще бъде „предател на Украйна“. За други – „марионетка на НАТО“. За трети – просто някой, който „легитимира убиец“.

Но проблемът на Европа е, че политиката не е терапия или църква. Няма такова нещо като „общувай само с добри хора“. Има и друга категория: „Колко още трупове ще лежат в земята, докато ти запазваш моралната си чистота?“ И оттам започва истинският европейски кошмар.

Защото европейците са прекарали десетилетия в изграждане на свят, в който политиката е трябвало да бъде рационална, предвидима и законна. Но Путин ги върна в 16-ти век – време, в което властта отново се основава на страх, кръв, култ към личността и липса на върховенство на закона. Европа се оказа психологически неподготвена за канибал.

Тя знае как да пише пакети със санкции.

Тя знае как да провежда срещи на върха.

Тя знае как да изрази „дълбока загриженост“.

Но е напълно забравила как да се справя с владетели, които възприемат смъртта като политически инструмент. И сега основният въпрос дори не е кой ще бъде пратеникът. Основният въпрос е какво точно е готова да приеме Европа, когато този пратеник се завърне.

Защото всякакви преговори с Кремъл неизбежно ще доведат до ужасяваща мисъл: канибалът не е случайност на системата. Той е системата. А това означава, че преговорите няма да са за мир. Те ще трябва да са за правилата на съвместно съществуване с държава, която е превърнала войната в средство за собствено оцеляване…