Специален брой на сп. „Computational Methods in Applied Mathematics“ от 27 февруари 2026 г. е посветен на паметта на световно известния математик, златоградчанинът Райчо Лазаров (1943–2024). Автори и организатори на броя са неговите колеги Улрих Лангер от Института по изчислителна математика, Университет „Йоханес Кеплер“ в гр. Линц, Австрия, и Светозар Маргенов от Института по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките в София.

Райчо Лазаров почина на 30 ноември 2024 г. и в броя на списанието са събрани статии, отразяващи някои от неговите основни научни интереси, по-специално числените методи за частни диференциални уравнения и разработването на алгоритми за тяхното ефективно и надеждно приложение. С тях се открояват най-важните му научни приноси, представени са под формата на обстоен обзор на резултатите от тях и значението им за науката.

Автори на текстове са и негови бивши студенти, колеги, съавтори и дългогодишни сътрудници - изследователи, чиято работа е дълбоко повлияна от идеите и постиженията на Лазаров.

За повече от половин век изключително продуктивна научна дейност, той има фундаментални приноси в широк кръг важни области на изчислителната и приложната математика.

Райчо Лазаров беше изтъкнат български и американски математик, почетен професор в Тексаския Университет A&M и в Института по математика и информатика на Българската академия на науките. Международно признат за своите дълбоки приноси към числения анализ, той изигра централна роля в оформянето на съвременната изчислителна математика в продължение на няколко десетилетия. По време на годините си в Института по математика и информатика той основава и развива изследователска група по числени методи, която получава световно признание.

През следващите десетилетия, в тясно сътрудничество с водещата група в Тексаския Университет A&M, той продължава да ръководи и развива изследванията по числен анализ в няколко основни направления.

Роден на 23 януари 1943 г., Райчо Лазаров получава магистърска степен по математика от Университета във Вроцлав, Полша, през 1966 г., а докторска степен по физико-математически науки от Московския държавен университет през 1972 г.

През 1982 г. придобива степента „доктор на науките“ по приложна математика от Софийския университет - най-високата научна степен в България. До 1991 г. заема различни ръководни длъжности в Българската академия на науките, включително ръководител на Лабораторията по числени методи в Института по математика и заместник-директор на Координационния център по информатика и изчислителна техника. От 1991 до 1993 г. е професор по математика в Университета на Уайоминг, а от 1992 г. - професор по математика в Тексаския Университет A&M, където остава до пенсионирането си.

Райчо Лазаров започва научната си кариера с анализ на диферентни схеми за уравненията на еластичността. През годините той има фундаментални приноси към методите на крайните елементи, крайните обеми и крайните разлики за частни диференциални уравнения и системи. Голямо е въздействието на неговите трудове върху унифицираната хибридизация на прекъснати методи на Гальоркин за елиптични задачи от втори ред; върху формулировки от типа „най-малки квадрати“ за системи от първи ред за ЧДУ от втори ред; както и върху методи на крайните обеми за конвекционно-дифузионни задачи.

През последното десетилетие от кариерата си той има важни приноси към нововъзникващата област на числените методи за диференциални оператори от дробен ред. Наред с научните си изследвания, Райчо Лазаров беше дълбоко ангажиран с дейности в подкрепа на академичната колегия. Той беше член на редакционните колегии на Numerical Methods for Partial Differential Equations, Journal of Numerical Mathematics и SIAM Journal on Numerical Analysis и изигра особено важна роля за утвърждаването на Computational Methods in Applied Mathematics като високо уважавано международно списание. В продължение на 15 години работи като редактор и посвещава изключителни усилия и отдаденост на неговото развитие. ЗВ