+ „От нас останалите зависи да върнем честта на Америка, която гангстерите в Белия дом опетниха“ - Ню Йорк Таймс от 28. 02. 2025 г., пълния текст на статията

През август 1941 г., около четири месеца преди японската атака срещу Пърл Харбър, Франклин Рузвелт се среща с Уинстън Чърчил на борда на военни кораби в залива Пласентия на Нюфаундленд и договарят Атлантическата харта, съвместна декларация на водещите световни демократични сили за „общи принципи“ на един следвоен свят.

Сред ключовите точки са: „без претенции, териториални или други“; „суверенните права и самоуправлението да бъдат възстановени на тези, които са били насилствено лишени от тях“; „свобода от страх и нужда“; „свободно плаване по моретата“; „достъп при равни условия за търговия и суровини по света, които са необходими за техния икономически просперитет.“

Хартата и алиансът, който произтича от нея, е връхната точка на американското държавничество. В петък в Овалния кабинет светът стана свидетел на обратното. Владимир Зеленски, бойният демократичен лидер на Украйна, дойде във Вашингтон, готов да подпише всичко, което може да предложи президентът Тръмп, стига да не касае свободата на нацията му, да не излага под риск сигурността ѝ и да не противоречи на здравия разум. За това той беше възнаграден с лекция за нравите от най-лъжливия, вулгарен и нелюбезен домакин, който някога е обитавал Белия дом.

Ако Рузвелт беше казал на Чърчил да поиска мир при каквито и да е условия от Адолф Хитлер и да прехвърли британските въглищни резерви на Съединените щати в замяна на никакви американски гаранции за сигурност, може да се доближи до това, което направи Тръмп със Зеленски.

Каквото и да би могъл да каже някой за това колко зле Зеленски е изиграл картите си – изразяващо се най-вече в това, че е пропуснал предоставената му възможност да пълзи на четири крака, както Тръмп иска, както и че е запазил хладнокръвие, изправен пред прикритите и двулични провокации на Джей Ди Ванс – това е ден на позор за Америка.

Оттук накъде?

Ако има нещо добро от цялото това фиаско, то е, че Зеленски не подписа споразумението за украинските минерали, което му беше наложено от Скот Бесент, министърът на финансите, който играе ролята на Том Хаген в тази прикриваща рекет администрация. Съединените щати имат право на някакъв вид награда за това, че помагат на Украйна да се защити – и унищожаването от страна на Украйна на голяма част от военната мощ на Русия би трябвало да оглави списъка на тази отплата, следвано от иновацията, която Украйна, демонстрира за въвеждане на революционно ниско-разходно производство на военни дронове, от която и Пентагона любезно би могъл да се поучи и съревновава.

Но ако това, което търси администрацията на Тръмп, е финансовата отплата, най-добре би могъл да я получи е като се възползва от сътрудничеството с нашите европейски партньори, от замразените активи на Русия, като ги постави в сметка, чрез която Украйна би могла да заплати за доставените американски оръжия. Ако Съединените щати не направят това, европейците трябва. Нека украинците разчитат за оръжията си на Dassault, Saab, Rheinmetall, BAE Systems и други европейски изпълнители в областта на отбраната. Надяваме се, че това може да послужи като още един стимул за европейците да инвестират възможно най-бързо и най-сериозно във военна отбрана, не просто за укрепване на НАТО, но и за защита на неговите крайни граници.

Има втора възможност: докато оскърбяването от страна на Тръмп към Зеленски може да зарадва тълпата, малко вероятно е да изиграе положителна роля по отношение на повечето избиратели в т. ч. и на тези 30% от републиканците, които считат, че е от наш интерес да застанем на страната на Украйна. И ако предположим, че повечето американци искат да видят края на войната в Украйна, те почти сигурно не искат да го видят при условията на Владимир Путин.

Същото се отнася и до администрацията на Тръмп. Руска победа в Украйна, включително прекратяване на огъня, което позволява на Москва да запази придобити земи и да възстанови силата си преди следващото нападение, ще има точно същия ефект като този от победата над талибаните в Афганистан: насърчаване на американските врагове да се държат по-агресивно. Забележете това, както направи Тръмп засили натиска върху Украйна през близките седмици, Тайван съобщи за нарастване на китайските военни учения около острова, докато китайски военни кораби проведоха учения с бойна стрелба край бреговете на Виетнам и се приближиха на 150 морски мили от Сидни.

Посланието за твърдост и свобода, би могло да спечели поне някои от избирателите на Тръмп, които гласуваха през ноември в името на по-добра Америка, а не велика Русия.

Все пак няма как да се заобиколи фактът, че петък беше ужасен ден - ужасен за Украйна, за свободния свят, за наследството на една Америка, която някога е защитавала принципите на Атлантическата харта.

Рузвелт и Рейгън сигурно се въртят в гробовете си, а така също Чърчил и Тачър. От нас останалите зависи да върнем честта на Америка, която гангстерите в Белия дом опетниха.