Янко ГОЧЕВ

† Сирко Станчев Петков е български офицер и политик. Роден на 8. 02. 1893 г. в Ловеч, той е един от тримата синове на ловешкия първенец Станчо Къкара. Завършва гимназия. После постъпва като кадет от трети прогимназиален клас във Военното на Н. В. училище в София. Завършва го с чин подпоручик на 02. 08. 1912 г. с 32-ри випуск, наречен ''Царски“, защото в него е зачислен престолонаследникът княз Борис Търновски.

Като командир на рота от 34-ти пехотен Троянски полк С. Станчев участва във войните на България за национално обединение в периода 1912–1918. Ранен е в сраженията при Одрин срещу турците през 1913 г. След Балканските войни на 02. 08. 1914 г. е повишен в чин поручик.

Участва и в Първата световна война, 1915-1918 г. с 34-ти пехотен Троянски полк като адютант на полка, сражаващ се на фронта в Македония и записал велики подвизи в Дойранската епопея през 1917-1918 г. в боевете срещу английските и гръцките вражески войски.

От 20. 07. 1917 г. С. Станчев е с чин капитан. През 1917 г. той е командир на 3-ти взвод на 4-та юнкерска рота във ВНВУ в София. През 1918 г. е ротен командир в ШЗО в Княжево. Награден е с два ордена „За храброст” от Балканската война 1912-1913 г. и от Първата световна война от 1917 г.

От 06. 04. 1918 г. кап. С. Станчев командва Охранителната рота в Чамкория. Заема тази длъжност до 1920 г. На 25 и 27. 09. 1918 г. под негово командване Охранителната рота води боеве с група войници дезертьори от фронта, нападнали царските дворци в Чамкория, които са разбити и разпръснати.

С. Станчев остава на служба във войската и след края на Първата световна война. На 27. 11. 1919 г. е повишен в чин майор. От 1920 г. до 1. 03. 1923 г. е адютант на Н.В. Цар Борис III и се ползва с високото му доверие. След това майор С. Станчев завършва Генералщабна академия. От 1924 г. служи в Генералния щаб на Българската армия.

Временно е преподавател в ШЗО в Княжево. През 1927-1928 г. С. Станчев е офицер за поръчки в щаба на 1-ви пехотен Софийски полк в София. През март 1928 г. е уволнен от войската по свое желание с чин подполковник. Това е краят на 14-годишната му служба във войската. По-късно е повишен в о. з. полковник. Като офицер от запаса С. Станчев се впуска в търговията. Занимава се и с обществена дейност в София. Завършва специалностите търговия и дипломация в Свободния университет (днес УНСС).

След антибългарския деветнадесетомайски преврат на 19. 05. 1934 г., като близък на двореца о. з. полк. С. Станчев е арестуван и интерниран от правителството на националния предател и двоен, СЪВЕТСКИ И СРЪБСКИ, агент - Кимон Георгиев, в град Даръдере (дн. Златоград). Там завързва редица приятелства с местните жители, които са много плодотворни. Пише очерк за Златоград, публ. във в. ,,Слово'' през 1935 г.

О. з. полк. С. Станчев печели доверието на даръдеренци и те му се отблагодаряват. През март 1938 г. е избран за депутат в XXIV ОНС от Златоград. Той е народен представител в ХХIV ОНС от 22. 05. 1938 г. до 27. 04. 1939 г. През февруари 1940 г. отново е избран за народен представител в ХХV ОНС и остава такъв до 09. 09. 1944 г.

КАТО ДЕПУТАТ ПОДКРЕПЯ РОДОЛЮБИВАТА

ДЕЙНОСТ НА ДРУЖБА ''РОДИНА'' В РОДОПИТЕ

Спомага за отделянето на българите мюсюлмани от ведомството на Главното турско мюфтийство. Търси финансова помощ за построяването на читалищната сграда, спомага за издаването на сборник "Родина", където се дават ценни сведения за бита и културата на местните жители от този край и др.

Като депутат 1938-1944 г. о. з. полк. С. Станчев подкрепя развитието на културата и стопанския напредък в родния му край - Ловешко. Въпреки че е депутат от друг район, С. Станчев продължава да се интересува и да защитава интересите на гражданите на Ловеч: придружава директора на въздушните войски - полк. Васил Бойдев, когато става въпрос за построяването на самолетната фабрика.

Друг случай, когато помага заедно с другите двама депутати - Стоян Никифоров и Стефан Радионов, е делото с Ловешкото читалище. С решение от 18. 04. 1939 г. Върховният касационен съд осъжда читалището да върне на Министерството на войната фонда за построяване на паметник за загиналите във войните на стойност 232 141 лв., разноските по делото и лихвите от 1930 г. Тримата депутати съдействат за опрощаването на тази сума от НС с Указ № 163 от ДВ, бр. 79 от 1941 г. Така подпомага културната дейност в града. Интересен факт е, че е участвал в ученически хор под ръководството на Панайот Пипков през 1903 г. и тази любов към музиката я запазва и по-късно, когато участва в самодейни състави в Златоград.

През Втората световна война о. з. полк. С. Станчев е ЗАЩИТНИК на българските евреи в XXV ОНС. През 1943 г. о. з. полк. С. Станчев е сред 42-мата депутати от правителственото мнозинство, обявили се срещу депортирането на български евреи, които подкрепят акцията в тяхна защита на подпредседателя на парламента Димитър Пешев.

След преврата на 9. 09. 1944 г. о. з. полк. С. Станчев е арестуван на 17. 09. 1944г. Разследван и съден от II върховен състав на т. нар. Народен съд, поръчана от московския окупатор противозаконна процедура за физическо изтребление на българския национален елит в окупираната от Червената армия след 09. 09. 1944 г. България, лишена от суверенитет и управлявана от марионетно ''правителство'' на ''Отечествен фронт'', обединило петата колона на Москва в България - комунисти, земеделци, звенари, леви социалдемократи и всякакви др. национални предатели, вражески агенти и шпиони на Москва и Белград.

О. з. полк. С. Станчев е осъден на смърт на 1. 02. 1945г. и е убит. С решение № 243 от април 1996 г. на Върховния съд на България присъдата му е отменена. И до днес обаче не е реабилитиран. Днес улица в Златоград носи името му. В родния му Ловеч обаче няма улица, именувана ''Сирко Станчев”.

Сирко Станчев е женен за солунчанката Василка Николова Шавкулова - дъщеря на Никола Шавкулов (1865-1930), родом от гр. Прилеп, Македония, търговец от първата половина на XX век, съсобственик на фирмата „Братя Шавкулови“, общественик и дарител. Самият род Шавкулови води началото си от село Плетвар, отстоящо на 8 км от гр. Прилеп. Василка Шавкулова-Станчева и Сирко Станчев имат син Никола.

(На снимката - семеен портрет на полковник Сирко Станчев убит от комунистическия ,,Народен съд'' по заповед на Москва през 1945 г. На снимката е със съпругата си, солунчанката Василка Шавкулова)