Ефим УШЕВ

„Малко се арестува в тази държава, малко се арестува! Но ще променим това...”

Тази нашумяла и много преобръщана фраза на Иван Гешев от тези дни ме връща към един случай от далечната 1993 г. в Златоград. Стоим с районния прокурор Николов на прозореца от залата за заседания на ОбС, където са дали кафе-пауза, преди гласуването на важни въпроси.

Та гледаме от прозореца на залата към градския площад, където преминават хора, обсъждаме варианти за предстоящото гласуване и чувам прокурорът по някое време да казва: „Знаете ли, г-н Ушев, колко много ненаказани престъпници се разхождат свободно навън?”

Този чешит се прочу в града с това, че макар да му бе предоставено общинско жилище от общината, живееше в служебния си кабинет в съдебната сграда, прозорците му непрекъснато светеха вечер, а сметките му за ток, както се разбра по-късно след заминаването му от града, минаваха стойности извън нормалното въображение...

Ходеше с едни и същи черна риза и черен панталон с широки крачоли демоде, тип някогашен „чарлстон”, с една голяма тока на колана, почти като на Фанфан Лалето от един филм в детството ми...

Но по-важното е, че наистина започна да арестува лица, които не му харесваха, предимно политически, и не криеше своите политически пристрастия, към кого мислите? Ами към ДПС, което тогава беше в своя първи вихър на мафиотизиране при правителството на Беров. И като виждаме сега политическите...не забежки, не пристрастия, а направо депесарската ангажираност и директна обвързаност на прокурора Иван Гешев, не може да не си задава въпроси човек – как така, мине не мине време, и тази държавна съдебна институция е превзета, а може би по-точно - направо арестувана, от тази руско-турска криминална корпорация, създадена, вече със сигурност се знае, от Държавна сигурност, бойния отряд („юмрук” май му казваха) на Партията!?

Единствената разлика с положението днес е факта, че вече целият ВСС е депесарско-комунистически, т. е. герберски. И на това трябва да се сложи край най-после – било чрез Улицата, било по друг начин, но краят му трябва да се види...

(Бр. 16/2020 на „Златоградски вестник”)