Новини

Защо беше важно да обновим храмът „Св. Атанас” над града

четвъртък, 08 август 2019 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Иван СТЕФАНОВ

 

 

Не вярвам някой да оспорва, че човешкият живот е върховна ценност.

Това е безспорно. Но плоското мислене, което ни залива отвсякъде, забравя да си зададе следващия въпрос: защо е ценен този живот? Хуманистичният отговор не е „ценен е сам по себе си“. Това е опростенческо и жестоко. Животът е ценен заради това, което може да остави след себе си.

 

Пожарът в „Нотр Дам“ е огромната въпросителна, пред която голяма част от уж мислещи хора застинаха в пълно недоумение. Дали е уместно да плачеш за рушащи се камъни, ако не плачеш ежедневно за умиращите от глад хора – с тази фалшива в същността си дилема заместихме главното. Катедралата край Сена е свидетелство за духа на хора, отишли си от този свят много преди нас, но оставили частица от себе си за нас. А ние егоистично забравяме, неглижираме този факт. Този тип мислене е в дъното на цялото видимо презрение към цивилизацията в развитие. Мисълта за голямото Утре е стъпкана от мисълта за доволното Днес. Именно затова не строим, не оставяме нищо извън себе си.

Създаването на произведения от мащаба на „Нотр Дам“ в Париж или „Саграда фамилия“ в Барселона днес е немислимо. Ние искаме да сме щастливи днес, за утре да му мислят утрешните. Идеята да загубиш себе си, докато си жив, за да се посветиш на нещо много по-голямо от живота си, звучи кощунствено. Да посадиш дърво, да построиш дом с ръцете си, да се отдадеш на кауза, чийто резултат няма да видиш, защото ще си мъртъв тогава – каква разхитителна глупост, си казва днешният човек. Затова рушим много повече, отколкото градим.

И сега - да си спомним в този ред на мисли онези стари златоградчани, наши предци, които преди 185 години са успели да построят Старата църква „Успение Богородично” (1834); постоянствайки във вярата си, близо 40 години по-късно са успели да построят втората си голяма църква – „Св. Георги Победоносец” (1871), която наричат „нова”; построяват през 1916 г. и параклиса „Св. Неделя”, а през 1924 г., т. е. преди точно 95 години, успяват и с по-големия параклис над града - „Св. Атанасий”.  

Знае ли някой имената на строителите, наети от Колю Фичето за изграждане на моста край Бяла? Едва ли. Ние също не знаем името на архитекта, начертал чертежите за строежа на „Св. Атанасий” в Златоград. Знаем обаче, че всички тези храмове са построени заедно от всички хора в града, защото са имали мисъл и визия за доброто бъдеще на своя град в едно всемирно несигурно време, когато дори не е било ясно в коя държава ще попадне града ни...

Но тези хора са оставили след себе си нещо истинско, което ние днес не можем да си позволим да се разруши, така както сме оставили мостът на Кольо Фичето да се скапва. А в този мост, както и в изгорялата френска катедрала, са вградени сенките на истински хора визионери. И днес, по същия начин, както някога дедите ни, отново всички заедно спасихме от разрушение „Св. Атанасий”, обновявайки го и доказвайки, че сме общност. Беше важно да направим това, за да сме честни пред миналото, като засвидетелстваме единството на общността си и мисълта за бъдещето на Златоград – така както са направили предците ни...

Не можем да пренебрегнем разрушаването на една църква, на един мост, на нито едно произведение на изкуството, макар често да правим това – къртили сме римски мостове, римски бани, стари образцови къщи, къртили сме читалище...

Затова трябва да се покаем и да сме бесни всеки път, когато някой безсъвестно руши и сече дървета, без да изгражда. Трябва да сме наясно, че сме по-временни от горите, от сградите и от творбите на гениите. И нямаме право просто да ги приемаме като даденост. Те са по-важни от нас, защото не са само наши днес!

Светът продължава и след края на дребните ни животи. Хубаво е да оставим в него нещо повече от снимки на обяда си, или остроумни изречения по стените на социалните мрежи. Трябва да се вградим в нещо трайно и истинско. Дори да нямаме шанс да го видим завършено. Бъдещето за нас ще бъде настояще за децата ни. А те имат нужда и от своите катедрали, мостове, стари къщи. Ще имат нужда от духа български, който да им завещаем, така както сме го получили от скъпите ни предци. Христос воскресе!

 

(Бр. 8/2019 на „Златоградски вестник”)