+ За пореден път 3 март се очерта като празник единствено на русофили и евроскептици...

Горан БЛАГОЕВ

(От бр. 5)

...Така че, наистина, не само руският президент трябваше да бъде поканен за честванията на тази годишнина. Същото следваше да се случи и по църковна линия. Но не би. Пак идва само Руски патриарх. И концерт на руски църковен хор ще има. На 3 март нито веднъж досега Българската църква не е посмяла да покани било Румънския патриарх, било главата на Финландската православна църква, било архиепископа на Полската православна църква?! Току виж – от Москва се разсърдили. Тъй 

все сме благодарни

към Русия и към

никого другиго

Някога това се случваше по повеля на ЦК на БКП, сега е под патронажа на българския президент. Всъщност едва ли с нещо ще изненадаме Европа – за нея винаги България е била троянският кон на Русия – било на Балканите, било в Евросъюза, било в НАТО.     Според стореното досега от „Общонационалният комитет“, за пореден път 3 март се очертава като празник единствено на русофилите и евроскептици. Той отдавна е монополизиран от тях. Превърнали са го в  в истерично тържество на единството между българи-русофили и руснаци. Затова и менторите на тазгодишните чествания се страхуват да не би някой да породи „обида, омраза и неприязън“ между тях. Не ги е грижа, че такива чувства могат да се породят у останалата част от българите, които не са нито истерични русофили, нито крайни русофоби – да се обидят от начина, по който действа „Общонационалният комитет“, както и поради Апела, който отправя. Затова тази година националният ни празник със сигурност няма да е празник на националното единение. Няма да бъде празник за хората, които имат свобода на мисълта, не робуват на стереотипи и исторически митове, не осмислят патриотизма си чрез раболепие към една велика сила. Хора, за които достойнството на малката им нация е по-важно от това „големия брат“ снизходителното да те потупа по рамото. За такива хора на националната чест не е предвидено място в организирането и празнуването на нациналния празник. Така както и едва ли  ще открием членовете на „Общонационалния комитет“ сред инициаторите за увековечаване паметта на български личности като ген. Иван Колев, полк. Борис Дрангов или подполк. Владимир Серафимов – първият се сражаваше за свободата на добруджанските българи, вторият – за българите от Македония, а третият е освободителят на Родопите.

Образите на тези герои още тънат в мъглите на българското безпаметство, докато образът на „Царя-освободител“ неизличимо е запечатан в гените на няколко поколения българи. Бедата не е в това, че в „Общонационалния комитет“ има персони, които всяка година верноподанически коленичат пред паметника на Съветската армия в София, но никога няма да положат и стрък цвете пред скромния паметник на героите от Одринската епопея. Бедата е, че няма друга европейска нация, която като нас  да е издигнала по-величествени паметници на чужда армия, отколкото на своята. Бедата е, че няма и друга европейска нация, която да чества националния си празник под мощното присъствие на друга държава. Голямата беда е, че масата от българската нация е безразлична към всичко това. Неоспоримият и безрадостен факт е, че от 140 години насам „възстановеният българският народ“ е разделен, а не единен. А да го честваш юбилейно се изисква само едно – да имаш непоносимост към историческите факти, защото те пречат на мислите и делата да поемат в „правилната“ посока – към Москва. Синонимите на това са „безхаберие“, „нихилизъм“ и „безродие“.

След като президентът Радев прие да бъде насаден на пачи яйца от многоуважаемия „Общонационален комитет“, да върне на членовете му един подобаващ омлет. За спомен от съвместната им работа да декорира всички, включително и себе си, с по един орден. Орден „За раболепно принасяне на бългаското национално достойнство в краката на Русия“.

(Бр. 8/2018 на „Златоградски вестник”)