Ефим УШЕВ

Силно бучене срещу вестника ни се наложи да наблюдаваме на миналите сесии на ОбС. Поводът е статията, в която пращаме някои лица на поклонение на Енихан Баба, за да видят как се пилее народната пара за турски мавзолеи, посветени на митични родопски завоеватели. Така че да не им се свидят дребните парици, които общината отпуснала за строежа на нещо родно в Златоград – Паметникът на българската независимост в центъра.

Разбира се, никой нищо не опровергаваше по същество. Единственото точно опровергаване дойде от съветникът Чаушев, който бучеше най-мощно. По-точно беше като побеснял малко.

“Много глупости пише тоя Златоградски вестник, не писа нищо за юбилея на читалището в селото. Въобще не го чета, понякога го взимам оттук-оттам да видя какво е надраскал” – все в този стил беше бученето. – “И много лъже, не съм професор, както е написал”.

Че не писахме за читалището - така е. Но и информация за честване не е постъпвала в редакцията – ден, час. Което можеше да стане с най-нормалната форма на приличие – елементарна покана с два реда. Не само това – откакто Чаушев му е председател, той спря абонамента за местния вестник, с което лиши членовете и читателите на селото не само от безплатен достъп до общинска информация. Лиши ги от кашоните с множество ценна литература, която подготвяме за всички библиотеки от собствения фонд на редакцията като дарения. Всяка година, при това без да шумим излишно.

Така многобройна литература на няколко пъти получиха библиотеките в Златоград, СОУ „Антим І”, Ерма река, Старцево, Аламовци, СОУ „Св. Цар Борис І “. Които са наши абонати или дълго време са били такива. Чаушев от това не се интересува, сега проблем на проблемите за него е защо общината се е абонирала за „Златоградски вестник” – ето това не му дава мира и не може да спи и денем, и нощем.

Впрочем, същият проблем е номер едно и за събрата на Чаушев, Филип Кюртев – въпросът му към всички, които идват да се отчитат в ОбС, бе дали са се абонирали за вестника и колко пари са дали. И видимо се изпълваше с мъка всеки път, когато получаваше утвърдителен отговор. Така, поддал се и приел злобата на Чаушев, и двамата се превъплътиха в много стабилни местни хейтъри (виж речника в края на текста).

Ако продължим обаче с терзанията Чаушеви, да кажем: изненадахме се истински, че не бил професор. Та нали по всички правни, финансови, икономически, социални и пр. сложни проблеми той не спира да говори в съвета, по всичко взема думата, вижда ни се много компетентен. Нищо че от приказките му вече не само в Златоград, но и в Долен хората ги е срам, че имат такъв съветник. Който започна мандата наперено като петле срещу кмета и администрацията, но след като му дадоха хилядарките за стеничка в Долен, замря и загласува като ветропоказател по указания. Дадоха му и 300 лв. заплата и врътката му хареса още повече, съвсем заквича доволно – като пес, задавен от тлъст кокал.

И бучи срещу нас: „Общината ти издържа вестника, пък я критикуваш. Неблагодарник!”

Ето къде го стяга дърводелския чепик човека. За неговата система от ценности основното е да бъде купен и да бъде благодарен, да бъде покорен.

Това е смисълът на живота му и затова повече няма да бъде съветник.

За такива като него ценности като свобода на словото, обществен интерес и пр. са бош лаф. Като при бае му Ганя, с когото не само по нрав много си приличат.

 А когато един вестник не е „благодарен”, това е добър комплимент - той е свободен, а значи обществено значим. Обществото няма нужда от „благодарни” вестници, това би било безсмислено.

Прочее, вервайте ни! По-добре за всички, за общественото здраве, е неблагодарен вестник, отколкото благодарен червей!

…

Речник

Из съвременния хип-хоп жаргон от българския рап: врътка (далавера); дърводелци (тъпаци, посредствени, имитатори); хейтъри (елементарни типове, изпълнени с безсмислена омраза).

(Бр. 4/2006 г. на „Златоградски вестник“)