Любомир ДОНЧЕВ
На 12 април 1877 г. с манифест на Александър II, наричан Цар Освободител, тъй като през 1861 прогласил освобождението на руските селяни от крепостничеството, обявява война на Турция.
Само три седмици преди това с общоевропейски консенсус Турция е задължена да даде на българите политическа автономия, като изпълни решенията на Цариградската конференция от януари 1877.
Консенсусът е регистриран с Лондонския протокол от 19 март с. г.
Така българският въпрос получава мирно, категорично и общоприемливо решение.
Ако Русия е била неудовлетворена от него, не е ясно защо не е заявила възраженията си на двата европейски форума, чиито документи подписва. Очевидно обявяването на войната е друга.
По това време Турция е в упадък, разклатена от вътрешни размирици и обект на периодични руски военни нахлувания. В новите условия мирът е много по-изгоден от войната, а Турция е обявена за „болния човек” на Европа.
Западът й налага политика на реформи - от предоставянето на религиозни свободи до политическа автономия и създаване на нови страни под васалитета на султана.
Така вътрешно оздравена, Турция ставала преграда срещу руската експанзия на юг. След 1839 реформите обхванали и българските земи, но един техен преглед установява, че Русия няма нищо общо с този процес. А най-радикалното си развитие българският въпрос получава именно след руското поражение в Кримската война.
Нещо повече - Русия се обявява против първата голяма победа в националните ни борби: създаването на Българската екзархия. Тази позиция активно отстоява в Цариград нейният граф Игнатиев. Чрез войната от 1877-78 Русия практически осуетява и българската политическа автономия в международно признатите вече граници на етническата ни територия. Тя е и последната голяма европейска страна, която, макар и неохотно, признава Съединението на България от 1885 и то чак след смъртта на Александър II.
Известно е също, че при обявяването на войната, Русия не посочва за цел освобождението или защитата на българите. И ако нещо попречва да бъде изпълнен протоколът от Лондон, то е именно започналата война. А резултатът, който Русия постига, е блокирането на общоевропейското решение по българския въпрос, както и подаряването на безспорно български екзархийски територии на съседни страни - Моравско с Ниш на Сърбия и Северна Добруджа с Тулча - на Румъния.
„Компенсират” ни с Югоизточна Македония, за български са обявени и околностите на Солун.
Санстефанският договор е първият официален документ, с който почти всички балкански страни едновременно са насъскани помежду си.
„Погребът на Европа”е зареден с барут…
(Бр. 4/2002 г. на „Златоградски вестник”)